07:13 5 март 2026 снимка: Gettyimages
Китай обеща в четвъртък да задълбочи инвестициите във високотехнологични индустрии и научни иновации, определяйки ги като ключови за укрепване на националната сигурност и самостоятелност на фона на нарастващото геополитическо напрежение и засилващото се съперничество със САЩ, предаде Ройтерс.
При откриването на годишното заседание на парламента, премиерът Ли Цян похвали способността на Пекин да устои на повишаването на тарифите на президента на САЩ Доналд Тръмп, но заяви, че „многостранността и свободната търговия са под сериозна заплаха“ и обяви 7% увеличение на бюджета за отбрана, както и на научноизследователската и развойна дейност.
Ли призна „остър“ дисбаланс между силното предлагане и слабото търсене, ниските пазарни очаквания и продължаващите рискове от постоянния спад в сектора на недвижимите имоти и високия дълг на местните власти.
Тези предизвикателства накараха Пекин да си постави малко по-ниска цел за растеж от 4,5%–5% за тази година, в сравнение с 5% от миналата година, която беше постигната до голяма степен чрез скок с една пета на търговския излишък до рекордните 1,2 трилиона долара.
15-ият петгодишен план на Китай, както се очакваше, обеща инвестиции в иновации и индустриална модернизация, както и „забележително“ – но неуточнено – увеличение на потреблението на домакинствата като дял от икономическия продукт.
Комбинацията от по-ниска цел за растеж и по-високи разходи за научни изследвания и стратегически индустрии подчертава залога на Пекин, че технологичното усъвършенстване, а не потреблението, ще бъде движещата сила на следващата фаза на развитие, въпреки нарастващия структурен натиск.
Миналогодишните търговски удари с администрацията на Тръмп, които за кратко ескалираха до подобни на ембарго условия на трицифрени тарифи, също показаха важността на доминацията на страната във веригата за доставки като лост за въздействие.
„Китайското правителство остава изключително фокусирано върху стимулирането на технологични пробиви и високотехнологични инвестиции“, коментира Фред Нойман, главен икономист за Азия в HSBC. „Отчасти това е мотивирано от конкуренцията със Съединените щати за контрол върху технологиите на бъдещето.“
„Следователно много международни наблюдатели може да останат разочаровани от по-бавния напредък в пребалансирането на икономиката от инвестиции към потребление.“
Китай инвестира с 20 процентни пункта от БВП повече от средното за света, докато домакинствата му харчат приблизително с 20 пункта по-малко – държавно контролиран, обусловен от дълга модел на развитие, който създава индустриален свръхкапацитет и подхранва търговското напрежение в чужбина и дефлационния натиск у дома.
„Предизвикателството за ребалансиране, пред което е изправен Китай и чието постигане ще отнеме години, е имплицитно признато от по-слабата цел за растеж за следващата година“, добави Нойман.
Петгодишният план има за цел да повиши добавената стойност на „основните индустрии на цифровата икономика“ до 12,5% от БВП, да въведе нови политики за интегриран национален пазар на данни и да създаде система за предотвратяване на рисковете за сигурността, свързани с изкуствения интелект.
Тези цели отразяват визията на президента Си Дзинпин за развитие на „нови производителни сили“, за да се избегне капана на средните доходи, да се противодейства на демографския спад и да се подобри националната сигурност чрез изолиране на Китай от американския контрол върху износа.
Китай обеща подкрепа за „пробивни“ разработки в редица индустрии, от селскостопански семена и биомедицина до области на най-високо ниво в науката, като например интерфейсите между машина и мозък. Държавните предприятия бяха призовани да създадат търсене на произведени в Китай технологии, като полупроводници и дронове.
Но петгодишният план изброява и нови амбиции в области, в които Китай вече доминира. Въпреки че държи 85% от зарядните станции за електрически превозни средства в света, Китай си поставя за цел да удвои броя им в рамките на три години.
В областта на изкуствения интелект Пекин обеща да изгради „хипермащабни“ изчислителни клъстери, поддържани от евтина и изобилна електроенергия.
„Пекин се опитва да управлява „контролирано плавно забавяне“ на растежа, докато изгражда нова икономика, базирана на технологии, а не на имоти“, каза Анди Джи, анализатор на азиатски валути и лихвени проценти в ITC Markets.
„Това е ребалансиране с висок залог, при което правителството залага на изкуствения интелект и модерното производство.“
Икономистите казват, че по-ниската цел за растеж позволява на Пекин да експериментира с корекции на индустриалния свръхкапацитет, което може да доведе до затваряне на някои фабрики и загуба на работни места, но предупреждават, че това не означава отклонение от модела на растеж, фокусиран върху производството.
Решението на Върховния съд на САЩ да отмени някои от митата на Тръмп и очакванията, че среща между президентите на двете страни по-късно през март би могла да стабилизира отношенията в краткосрочен план, са добър знак за подобни корекции.
„По-широкият контекст тук е конкуренцията между Китай и САЩ, но тази година е търговското примирие“, каза Дан Уанг, директор за Китай в Eurasia Group.
„Изглежда, че Китай се възползва от тази година, за да проведе някои структурни реформи, което е правилната посока за икономиката в дългосрочен план, но това също означава, че в краткосрочен план натискът на пазара на труда е много по-висок.“
По отношение на стимулите, Китай планира бюджетен дефицит от 4,0% от БВП и е определил специални квоти за емитиране на дълг в размер на 1,3 трилиона юана (188,5 милиарда долара) за централното правителство и 4,4 трилиона юана за местните власти – всички без промяна спрямо миналата година.
Китай обеща да увеличи минималните месечни пенсии с 20 юана на човек и основните субсидии за здравно осигуряване за неработещите хора в селските райони с 24 юана – по-скоро незначителни, отколкото структурни ходове. Китай заяви, че иска да увеличи разходите за образование, да субсидира грижите за деца и да реформира държавните болници, признавайки демографския спад.
Юан Ювей, мениджър на фондове в Trinity Synergy Investment, предупреди, че целите на Китай за растеж и политика за тази година – изготвени в края на 2025 г. – не отчитат американско-израелските атаки в Иран.
„Това е много негативно за Китай, който счита Ормузкия проток за ключов търговски път“, каза Юан.