Удивително откритие в Сибир: Скитница е оцеляла след сложна операция на челюстта преди 2500 години

19:21 24 февруари 2026


Изследователи, анализирали мумифицираните останки на скитница, са открили, че тя е оцеляла след сложна операция на челюстта преди около 2500 години, възползвайки се от примитивна протеза.

Анализ на частично мумифицирания череп е позволил подробна визуализация на операцията и как е била обработена раната, пише Live Science.

Преди 2500 години в Сибир млада жена претърпяла сериозна травма на главата, операция за реконструкция на челюстта и получила примитивна протеза. Пазирикската култура, номадска група от желязната епоха, свързана със скитите, процъфтява на платото Укок в Алтайската република в южен Сибир.

Гробниците в Пазирик са известни с изключителното запазване на органични останки във вечната замръзналост, включително „Принцесата на Укок“, чиито животински татуировки са оцелели повече от 2000 години. През 1994 г. археолози от Руската академия на науките разкопават малко гробище от пет могили на платото Укок. Една от тях съдържа останките на жена на около 25-30 години, лежаща на дървено легло и носеща перука. Поради липсата на значими артефакти и частичното мумифициране на черепа, гробът не е бил напълно проучен към момента на откриването.

„Може би за първи път открихме доказателства за подобна хирургическа интервенция“, каза в преведено изявление д-р Андрей Летягин, рентгенолог в Сибирския клон на Руската академия на науките, отбелязвайки, че преди това не е срещал нещо подобно в научната литература.

Използването на компютърна томография за неинвазивно изследване на мумия, запазена във вечна замръзналост, позволи на изследователите не само „да диагностицират нараняването, но и да реконструират резултатите от сложна хирургическа интервенция, извършена в древността“, обясни Владимир Канигин, ръководител на Лабораторията по ядрена и иновативна медицина в Новосибирския държавен университет, като добави, че това е превърнало „уникалната находка в подробно доказателство за високото ниво на медицински познания на културата в Пазирик“.

„Това парче мумифицирана кожа върху черепа на жената възпрепятстваше антропологичните изследвания, но искахме да научим колкото е възможно повече за него“, каза Наталия Полосмак, археолог в Сибирския клон на Руската академия на науките.

Скенерите показаха, че травмата е унищожила дясната ѝ темпоромандибуларна става, което ѝ е попречило да говори и да се храни нормално. Възможно е травмата да е причинена от падане от кон, като се има предвид, че хората от Пазирик често са яздили коне.

Изследователите откриха тънки канали, вкопани в костите на дясната темпоромандибуларна става, и сухожилия от конски косъм или животински косми, използвани за задържане на ставата.

„Тази примитивна протеза държеше ставните повърхности заедно и позволяваше на пациентката да движи челюстта си. Ставата беше функционална, но тя не можеше да дъвче от увредената страна, вероятно поради силна болка“, обясни д-р Андрей Летягин, рентгенолог в Сибирския клон на Руската академия на науките.

Няколко аспекта на черепа показват, че жената е живяла месеци или дори години след операцията. Нова кост се е образувала около каналите в дясната ѝ темпоромандибуларна става, а зъбите от лявата ѝ страна са били износени и нащърбени, което показва, че е дъвчела само от незасегнатата страна.

Пазирикците са били способни да извършват основни черепни операции преди появата на анестезията, а върху няколко мумии са открити доказателства за трепанация (операция, която включва правене на отвор в костите на черепа с трепан, практикувана в случай на екстирпация на някои мозъчни тумори, отстраняване на кръвни съсиреци и други). Това демонстрира техните задълбочени познания по човешка анатомия и дисекция, необходими за традицията на мумифицирането. Операцията на дясната темпоромандибуларна става на жената е рядък пример за техните хирургически умения.

„Въпреки че жената е била погребана просто, без никакви важни артефакти, успехът на операцията показва, че животът ѝ е бил ценен“, каза Полосмак. „Това проучване за пореден път потвърждава, че хората от Пазирик са могли да извършват сложни хирургически интервенции, за да спасят живота на своите събратя.“