07:05 22 февруари 2026
Седем седмици преди Великден отбелязваме Сирни заговезни.
Подвижният празник поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост. С днешния ден се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта.
Сутринта на Сирни заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“, а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“.
На трапезата на Сирни заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последният ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни заговезни, се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзва яйце или халва. Децата трябва да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се пали и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро очаквали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.