18:05 14 февруари 2026 снимка: Gettyimages
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио нарече Съединените щати „детето на Европа“.
Рубио говори на годишната Мюнхенска конференция по сигурността, където водещите европейски сили се опитват да проектират собствената си независимост и сила, докато се стремят да запазят жив съюз с Вашингтон под ръководството на президента Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.
Речта внесе известна увереност в европейските страни, които се страхуват да не бъдат изоставени по какъвто и да е начин – от войната в Украйна до международните търговски конфликти в един бързо променящ се световен ред.
Но то не пое конкретни ангажименти и не спомена Русия, което повдигна въпроси дали по-смекчаващият тон на Рубио в сравнение с този на вицепрезидента Джей Ди Ванс на същото събитие преди година би променил основната динамика.
„Във време на заглавия, предвещаващи края на трансатлантическата ера, нека бъде ясно на всички, че това не е нито нашата цел, нито нашето желание, защото за нас, американците, домът ни може да е в Западното полукълбо, но ние винаги ще бъдем деца на Европа“, заяви Рубио.
„За Съединените щати и Европа, ние принадлежим заедно“, каза той в реч, която предизвика бурни овации накрая.
Докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е „много успокоена“ от речта, а германският външен министър Йохан Вадефул го нарече „истински партньор“, други възприеха по-предпазлив тон.
„Не съм сигурен, че европейците виждат обявения цивилизационен упадък, уж причинен главно от миграцията и деиндустриализацията, като основен обединяващ интерес. За повечето европейци общият интерес е сигурността“, коментира Габриелиус Ландсбергис, бивш външен министър на членката на НАТО Литва.
„Това не беше отклонение от общата позиция на администрацията (на Тръмп). Просто беше изразено по по-учтив начин“, смята той в X.
Една от областите, които будят особена тревога, е Украйна, където съюзниците отдавна се притесняват от опитите на Тръмп и руския президент Владимир Путин да прокарат сделка при условията на Москва и да принудят Киев да отстъпи земя, за да сложи край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война.
Мирните преговори, организирани с посредничеството на САЩ, се възобновяват следващата седмица в Женева, след като продължителните бомбардировки на украински градове по време на една от най-студените зими от години доведоха до смъртта на цивилни и оставиха стотици хиляди хора без електричество и вода.
Украинският президент Володимир Зеленски изрази надежда на конференцията в събота, но се притесни, че от Украйна се иска „твърде често“ да прави отстъпки в преговорите.
„Искрено се надяваме, че тристранните срещи следващата седмица ще бъдат сериозни, съдържателни и полезни за всички нас, но честно казано понякога се чувстваме сякаш страните говорят за съвсем различни неща“, каза Зеленски в речта си.
Украинският лидер заяви, че усеща „лек“ натиск от Тръмп, който е казал, че Зеленски не бива да пропуска „възможността“ да сключи мир скоро.
„Американците често се връщат към темата за отстъпките и твърде често тези отстъпки се обсъждат само в контекста на Украйна, а не на Русия“, каза Зеленски.
На въпрос за Русия след речта си, Рубио заяви, че Съединените щати няма да се откажат от ангажимента си да работят по мирно споразумение, но че не е ясно дали Москва е сериозна в намеренията си да го постигне.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който е начело на усилията за запазване на подкрепата на Тръмп, заяви, че САЩ са на едно мнение по отношение на мирните преговори, добавяйки, че Русия е понесла „луди загуби“ от общо около 65 000 войници през последните два месеца. Ройтерс не е потвърдила независимо тези данни.
Мюнхенската конференция на водещи лидери в областта на сигурността тази година беше доминирана от това как държавите се опитват да се приспособят към година на конфронтации с Тръмп по въпроси, от мита до заплахата му да отнеме Гренландия от Дания, членка на НАТО.
Говорейки непосредствено след Рубио, китайският външен министър Ван И предупреди срещу „инстинктивните“ призиви към Съединените щати да се дистанцират от Китай и заяви, че въпреки някои положителни сигнали напоследък от Белия дом, някои гласове от САЩ подкопават отношенията.
В обръщението си миналата година Ванс очерни европейските съюзници, твърдейки, че най-голямата опасност за Европа идва от цензурата и отстъплението от демокрацията, а не от външни заплахи като Русия.
Докато хвалеше културните постижения на Европа, от художника Микеланджело до поета Уилям Шекспир, Рубио също така засегна теми, които предизвикаха недоволство, включително критики към масовата миграция и ревностни действия срещу изменението на климата.
„Не искаме нашите съюзници да бъдат слаби, защото това ни прави по-слаби“, каза той.
„Защото ние в Америка нямаме интерес да бъдем учтиви и подредени пазители на контролирания упадък на Запада, ние не се стремим да разделяме, а да съживим старо приятелство и да обновим най-великата цивилизация в човешката история.“
Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че разбира защо апелът на Рубио към общо наследство е предизвикал аплодисменти.
„Ще промени ли това стратегията ни? Разбира се, че не. Защото, знаете ли, това, което чуваме днес, вече сме го чували в миналото“, каза той.