21:23 11 февруари 2026 Телевизионната кула на връх Копитото на Витоша, която излъчва за София ефирен сигнал за националните радио и телевизионни програми, сред тях БНР и БНТ – снимка: iStock
Токови удари оставиха „Драган Цанков“ 4 без ефир за около час
Българското национално радио е медия, която е от стратегическо значение за националната сигурност. Във времена на войни и бедствия, радиото остава бърз и надежден източник на информация, ако поне няколко часа няма електричество или мобилният интернет губи връзка и няма къде в домакинството да се приеме. В магазините за техника се предлагат радиоприемници дори на батерии, предназначени да информират обществото при проблеми с комуникационните връзки.
Рано сутринта вчера прекъсване на електрозахранването, съпроводено от токови удари, спря електрозахранването на „Драган Цанков“ 4 и остави без ефир трите програми на общественото радио – националните „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, както и регионалното Радио София.
Това е станало във времето от 03:45 до 06:45 часа. През повечето време по програмата на „Хоризонт“ е предаването „По първи петли“ пряко от студиото на Радио Благоевград, по „Христо Ботев“ песни от различни краища на света, както и българска народна музика, а по Радио София – обичайната си музикална плейлиста, която е предназначена дори за младата аудитория, тъй като в повечето случаи е различна от тази на двете национални програми.
В ранната сутрин през делничните дни и в неделя единственото директно излъчване от „Драган Цанков“ 4 са емисиите новини на кръгъл час, а в събота от студиото на „Хоризонт“ се излъчва „По първи петли“.
След новините в 06:00 часа по „Хоризонт“ започва сутрешния блок „Преди всички“. Не успяхме да слушаме на живо момента на прекъсването на програмата, а в Интернет страниците на обществената медия не са налични записи от посочения период вчера – от 03:45 до 06:45 ч.
Помним случаят с безпрецедентното петчасово замълчаване на ефира на общественото радио през 2019 г., което покоси дори политическия елит.
Този път прекъсването на сигнала не идва от „Драган Цанков“ 4, а от подстанция „Рила“. Тя е разположена на около 400 метра от централата на общественото радио. Именно от тази подстанция в часовете след антиправителствения протест на 1 декември миналата година голяма част от центъра на София остана без ток, но не засегна излъчването на програмите на БНР. За вчерашния случай като причина се посочва – авария на кабел в подстанцията към Радиото.
В трансформаторния пост, собственост на обществената медия, резервното захранване не сработва автоматично, поради което БНР остава без ток. Проблемът с елекропровода е отстранен 10 минути по-късно, твърдят от енергодружеството в позиция, съобщена снощи в новинарската емисия на БНТ „По света и у нас“. Според ръководството на БНР аварията е продължила по-дълго.
„На практика имаме четири системи, които да гарантират и резервират електроенергията, една от които е сработила. И това е поддържало електрозахранването до около 5.00 ч. сутринта. А в периода между 5.00 и 6.00 ч. поради нарушаването на електроподаването е имало и съответно нарушаване на излъчването от страна на Националното радио към предавателната мрежа. Проблемът е отстранен малко след 6.00 ч. сутринта“, каза генералният директор на БНР Милен Митев.
„Сега в момента правим анализ, за да видим какво се е случило и как точно са отпаднали и двата вида захранване, за да се стигне до това, и защо всъщност не е сработил генераторът“, каза вчера пред БНТ Васил Катев, технически директор на БНР.
Към момента програмите на БНР излъчват чрез десетки предаватели на масово използвания обхват ултракъси вълни и чрез един-единствен на средни вълни, чийто предавател е разположен край Видин. През нощта той покрива със сигнала на програма „Хоризонт“ голяма част от Европа.
Като цяло, слушането на радио чрез средни вълни през последните десетилетия отживя заради по-доброто качество на ултракъси вълни и излъчването на радиостанциите в Интернет и чрез сателит.
Много европейски държави вече изключиха радиоизлъчванията на средни вълни, като те останаха едва в няколко държави, сред тях Испания, Румъния и Унгария. Но в някои други вече се заговори за прекратяване на FM сигнала – то вече стана факт в Норвегия и в Швейцария, а във Франция се очаква да се случи през 2033 г.
Популярност в западните страни набира цифровото (DAB) радио. Голяма част от приемниците в този обхват не работят на батерии, така че в момента е доста по-сложно те да се намират. В България към момента основно поради липса на национална стратегия и лицензиране няма DAB излъчване, а и не се предвижда това да стане в близко бъдеще. А конкурси за нови FM честоти продължават да се издават, така че цифровизацията остава на заден план.
Представи си, ако в засегнато от природно бедствие село няма електричество, а единствената клетка на мобилния оператор, предназначена да покрие местните абонати, спре да работи и след като допълнителното захранване чрез генератор се изчерпа. В селото хората биха се чудили къде да отидат, за да успеят да се свържат с близките си. И ако стане спешен случай, и ако няма възможност да се отиде до близката болница? Ако местните не могат да се свържат с мобилния Интернет, за да получат актуална информация? Ако телефоните им са с присвършена батерия? Тази роля в информационния „вакуум“ трябва да е основно на националното радио, да не коментираме доста за националната телевизия, тъй като рядко се срещат телевизори на батерии, които, както лаптопът, издържат няколко часа.
При наистина тежки ситуации е добре човек да се снабди с резервни батерии, т.е. да не са само две, а повече, за да може радиоприемникът да работи доста време, за да разбере за случващото се в страната и по света. Естествено, ако не разполага със соларни панели и с допълнително захранване за домашния Интернет или с приемник за сателитната мрежа „СтарЛинк“. В столицата и в Северна България по средновълновия обхват през деня се приемат и румънски радиа, които могат да са от полза за тези, които владеят румънски език.
Въпреки това, радиото днес не е просто радио. Така, както телевизията не е просто телевизия, а вестникът не е просто вестник. Младите все по-малко обръщат внимание на тези три източника, защото Интернетът не е просто медия, а вселена от всичко, което не може всичко да се посочи в трите източника.