Кристин Лагард отново поздрави България за присъединяването към еврозоната

16:51 5 февруари 2026


Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отново поздрави България за присъединяването към еврозоната.

„Бихме искали да започнем, като поздравим България за присъединяването към еврозоната на 1 януари 2026 г. Също така горещо приветстваме Димитър Радев, управителят на Българската народна банка. Той се присъедини към Управителния съвет днес с право на глас. Членството в еврозоната почти се е удвоило от 1999 г. насам и е доказателство за атрактивността на единната валута и трайните ползи от европейската интеграция“, каза Лагард.

Тя съобщи още, че Европейската централна банка оставя лихвените проценти непроменени, както се очакваше. Това подчертава, че перспективите ѝ за инфлацията остават до голяма степен непроменени, отбелязва Ройтерс.

„В момента сме в общо взето балансирана ситуация“, каза Лагард на пресконференция за рисковете от положителен и отрицателен характер на тази перспектива, потвърждавайки, че паричната политика остава в „добро състояние“.

На въпрос какво влияние върху перспективите ѝ може да окаже сривът и възстановяването на долара от миналата седмица, Лагард каза, че Управителният съвет, определящ лихвените проценти, е обсъдил въпроса, но отбеляза, че обезценяването на долара не е новост и е започнало чак от март 2025 г.

„През последните няколко седмици, всъщност от лятото насам, той се колебаеше в определен диапазон“, каза тя, добавяйки, че следователно политиците са заключили, че движенията на валутния курс от миналата година са „включени в нашата базова линия“.

С отшумяването на спада на долара през последните дни, еврото всъщност е по-слабо на търговска база, отколкото на декемврийското заседание на ЕЦБ, което засилва пазарните и икономическите очаквания за липса на промени в лихвените проценти през 2026 г., последвани от известно затягане на политиката по-късно през 2027 г.

Лагард повтори официалната позиция на банката, че политиката ще зависи от данните и че няма предварително определена траектория на лихвените проценти.

Инфлацията, основният фокус на ЕЦБ, се понижи до 1,7% в еврозоната миналия месец поради по-ниските разходи за енергия и може да спадне още преди прогнозираното възстановяване през следващата година, което събужда спомени за борбата на ЕЦБ да възобнови растежа на цените през десетилетието преди пандемията от COVID.

Но ако не друго, дългосрочните инфлационни очаквания се покачват, а не намаляват, благодарение на солидните данни за активността и покачването на цените на енергията.

Еврозоната се оказа изненадващо устойчива на търговски конфликти, тъй като вътрешното потребление изглежда компенсира спада, създаден от слабия износ и слабото промишлено производство.

Предвид изключително високите вътрешни спестявания и силния пазар на труда, икономистите очакват потреблението да поддържа растежа на блока, като планираното фискално разхищение на германското правителство за отбрана и инфраструктура е допълнителен тласък за разширяване.