07:13 3 февруари 2026 снимка: Gettyimages
Франция прие в понеделник отложения си бюджет за 2026 г., с което отвори пътя за по-високи военни разходи, обещани от президента Еманюел Макрон, за да се справят със заплахите, свързани с войната на Русия в Украйна и конфликтите в Близкия изток, предаде Асошиейтед прес.
Приемането на бюджета бележи последната стъпка от продължил месеци хаотичен процес, който разкри дълбоки разделения в разпокъсания парламент, който се оказа неспособен да постигне компромис.
В крайна сметка премиерът Себастиан Льокорню реши да използва специалното си конституционно правомощие, за да приеме законопроекта без гласуване, оцелявайки след два вота на недоверие в понеделник вечерта.
Макрон обеща да увеличи разходите за отбрана, за да се противодейства на това, което той описва като разширяващ се спектър от заплахи, от Русия и разпространението на ядрени оръжия до тероризъм и кибератаки.
През декември Франция прие закон за извънредно положение, за да избегне спиране на работата на правителството по подобие на това в САЩ, но само пълният бюджет за 2026 г. осигурява на военните необходимото финансиране за изграждане на силите.
Министерството на отбраната ще получи тази година допълнителни 6,7 милиарда евро (7,9 милиарда долара) в сравнение с 2025 г. – забележително изключение, тъй като държавата се стреми да ограничи разходите в повечето други сектори. Тази година въоръжените сили ще получат нова ядрена подводница, 362 бронирани машини за модернизиране на армията и нови ракети земя-въздух Aster.
Франция също така стартира новата си доброволна военна служба тази година, целяща да обучи хиляди доброволци, предимно на възраст 18 и 19 години.
Правителството си е поставило за цел бюджетен дефицит от 5% от брутния вътрешен продукт, в сравнение с 5,4% през 2025 г. Очаква се публичните разходи леко да намалеят от 56,8% на 56,6% от БВП, тъй като властите се опитват да овладеят дълга във втората по големина икономика на Европейския съюз.
Франция е подложена на натиск от ЕС и агенциите за кредитен рейтинг да намали дълга си, което накара дясноцентристкото правителство да се стреми към съкращения на разходите.
Въпреки това, без мнозинство в парламента, Льокорню също така направи скъпоструващи отстъпки на социалистите, за да ги попречи да подкрепят опитите за сваляне на правителството му. Най-символичното е спирането на непопулярните пенсионни промени на Макрон за повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години.
