21:41 13 януари 2026 снимка: колаж Календар News
Как започна гласуването с машини у нас?
Първите избори по този начин са тези за български евродепутати на 25 май 2014 г. Тогава в 100 избирателни секции в София, Велинград, Пазарджик и Ракитово се гласуваше и машинно. Този метод на гласуване беше експериментален, като събраните данни не са включени в окончателното определяне на резултатите от вота.
Експериментите продължават и на местните избори през 2015 г. и на президентските избори през 2016 г., където машини има в около 500 секции. И по това време машинният вот не се брои за официален резултат, а служи за сравнение.
През 2019 г. на изборите за Европарламент и на местните избори се гласуваше с машини в около 3000 секции, като резултатите вече са правно обвързващи и са включени в официалните протоколи.
След антиправителствените протести през 2020 г. и промените в Изборния кодекс през април 2021 г., се въвежда задължително машинно гласуване за всички секции в страната с над 300 избиратели. Статистиката посочва, че броят на недействителните бюлетини спада драстично – от над 15% на предишни избори до не повече от 0.5%.
В края на 2022 г. парламентът прие мащабни промени, инициирани от ГЕРБ, БСП и ДПС – Машините са превърнати в „принтери“, а софтуерният протокол от паметта на машината не се ползва. Хартиените разписки, които машините разпечатва, се броят ръчно.
Денят за размисъл пред местните избори на 29 октомври 2023 г. е белязан от решение за отмяна на машинното гласуване на първия тур заради доклад на ДАНС относно сигурността на софтуера. То обаче бе възстановено за балотажите седмица по-късно.