Какво следва след репресиите в Иран?

19:56 12 януари 2026 снимка: Gettyimages


Масови протести в над 100 ирански града, довели до стотици жертви и спиране на интернет – това е равносметката до момента от протестите в Иран, започнали на 28 декември миналата година. По последни данни на базираната в Норвегия организация за правата на човека „Иран Хюман Райтс“, най-малко 648 протестиращи са убити досега. Информационното затъмнение в страната продължава, като иранци продължават да са без интернет.

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп каза, че Техеран е предложил преговори, след като заплаши, че ще предприеме действия в отговор на репресиите срещу протестиращите.

„Мисля, че са уморени да бъдат побеждавани от Съединените щати. Иран иска да преговаря“, каза Тръмп.

Според международни анализатори, военната опция към момента е на втори план, но ако се случи, е възможно да се стигне отново до регионален конфликт.

„Тръмп обмисля да преговаря с Иран, не знам как ще извърши военен удар, защото ако извърши военен удар срещу Иран, тогава иранците ще отвърнат на Израел. Тогава Израел ще отвърне още по-силно, отколкото преди. Ще видим дори по-мащабна израелска атака срещу Иран, отколкото видяхме на 13 юни миналата година“, коментира анализаторът Меир Джаведанфар.

Протестите се отразяват сериозно и на иранската икономика. Курсът за един долар е почти един милион риала. А прогнозите са, че дори протестите да бъдат потушени физически, режимът няма финансовия ресурс да успокои социалното напрежение.

И към момента иранчани са без интернет, което доста повече затруднява обмена на информация към външния свят.

„Вече навлизаме в четвъртия ден на интернет затъмнението. Най-дългото време, през което Ислямската република е имала затъмнение, е било осем дни. Ако то продължи повече от осем дни, това е сигурен знак, че ситуацията в Иран достига две нови фази, каквито не сме виждали преди“, подчерта Меир Джаведанфар.

Става дума за протестите през ноември 2019 г., известни като „Кървавият ноември“. Те избухнаха заради внезапното повишаване на цените на горивата с над 50%. По данни на „Амнести Интернешънъл“ стотици души са жертвите, но няма точна бройка.