19:52 2 декември 2025 снимка: Gettyimages
Протестът на 1 декември в София срещу приемането на държавния бюджет за 2026 г. е един от най-големите в съвременната българска история. Смята се, че повече от 50 000 души са се събрали на т.н. „триъгълник на властта“. Протестът там протече мирно, но след шествието до централата на ДПС – Ново начало на ул. „Врабча“ се стигна до ескалация на напрежението и безредици.
Вчерашният протест беше разнопосочен по отношение на политическата подкрепа, като недоволството е изразено от опозиционни партии като ПП-ДБ, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.
Агенция Франс прес определи протеста на 1 декември като най-големият в България от години. Но дали е така? Ето някои от емблематичните протести, оставили дълбока следа в съвременната българска история.
Площад „Свети Александър Невски“, 18 ноември 1989 г.
Това е първата масово организирана проява след отстраняването на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. Събитието в съботния ден е организирано от синдикат „Подкрепа“ и „Екогласност“ и на него присъстват хиляди хора, както и видни интелектуалци като Жельо Желев и Блага Димитрова. Според пресата, числеността на присъстващите варира от 50 до 150 000. Интересното е, че на този митинг нито един от ораторите не призовава за прекратяване на комунистическия режим.
Орлов мост, 7 юни 1990 г.
Най-голямото събиране на хора на обществено събитие е предизборен митинг на СДС. Стотици хиляди, а според СДС и някои медии – около един милион души, са се събрали по тогавашния булевард „Ленин“ (днес – „Цариградско шосе“). Митингът продължи повече от 5 часа и на него прозвучаха незабравимите хитове на промяната – „Аз не съм комунист“ на Кирил Маричков и „Времето е наше“. Предизборното събитие се провежда три дни преди първите от 45 години насам свободни избори, спечелени обаче от БСП.
Софийски университет, 1990 г.
През годината в университета са се провели две окупационни стачки.
Първата започва в късните часове на 11 юни 1990 г., ден след първия тур на изборите за Велико народно събрание.
Студентите, подкрепени от Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД), протестират срещу изборните нарушения и настояват: президентът на България да направи изявление за изострянето на политическата обстановка, ЦИК да публикува официален бюлетин за констатираните нарушения; да бъде даден отговор защо е преустановено излъчването на информация за изборните резултати от държавното радио и държавната телевизия.
Първата стачка приключва на 7 юли 1990 г., ден след като Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България, до голяма степен под натиска на общественото недоволство и студентските протести.
Втората започва на 5 ноември 1990 г., когато студентите окупират университета. Тази стачка е предизвикана от неизпълнение на синдикални и академични искания на студентите, но бързо прераства в политическа. Сред основните искания са оставка на правителството на Андрей Луканов е национализация на имуществото на БКП. Резултатът – на 29 ноември 1990 г. министър-председателят Андрей Луканов подава оставка.
Площад „Народно събрание“, 10 януари 1997 г.
Зимата през 1996 и 1997 г. в България е запомнена с резкия скок на инфлацията. Заплатите и пенсиите се равняват на едва няколко долара, а редица банки фалират. Опозицията в лицето на СДС обявява на 10 януари 1997 г. национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение до постигане на искането за предсрочни парламентарни избори. Смята се, че на тази дата пред парламента в София са се събрали десетки хиляди души, но по-важното е успешният щурм на някои протестиращи в сградата на Народното събрание. Според БТА, поне 50 души са пострадали след нахлуването. След протестите, в чието дейно участие взимат КНСБ, „Подкрепа” и „Промяна”, БСП връща мандата и така се съставя служебно правителство с премиер Стефан Софиянски.
Площад „Независимост“, 2007, 2013, 2014, 2020 и 2025 г.
Площад „Независимост“ днес е централна точка на общественото недоволство.
През есента на 2007 г. десетки хиляди учители недоволстват 42 дни. Исканията им са кристално ясни – поетапно вдигане на заплатите и заделяне на 5% от брутния вътрешен продукт за образование. Протестът е в историята и със заснетия от телевизионна камера таен разговор между финансовия министър Пламен Орешарски и образователния му колега Даниел Вълчев – и репликата на Орешарски „Дай да разваляме седянката”.
През 2013 г. Пламен Орешарски е избран за министър-председател на България. Основната причина за недоволството срещу него е назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това изкара десетки хиляди в центъра на столицата, а емблема на протеста е слоганът #ДАНСwithMe, възникнал от социалните мрежи.
Месеци по-рано, през късната зима, несъразмерно високи сметки за ток и парно, предизвикани от енергийни монополи, стават повод за гняв сред десетки хиляди протестиращи. Резултатът – на 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов подава оставка като министър-председател.
Протестите през 2020 г. са насочени срещу правителството на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Те са предшествани и провокирани от няколко скандала и събития като арестът от Прокуратурата на двама съветници на президента Румен Радев, твърдението на тогавашния лидер на „Да, България“ Христо Иванов за незаконно ограден плаж до имението на Ахмед Доган в парка „Росенец“ край Бургас; и анонимно разпространени снимки и аудиозаписи, за които се твърдеше, че уличават премиера Борисов в корупционни практики, показвайки пачки с пари, злато и пистолет в спалнята му.
Въпреки мащаба на протестите Борисов и Гешев не подават оставки през 2020 г.
В опит да потуши напрежението, Борисов искаше проект на промени в Конституцията и свикване на Велико Народно събрание (ВНС), което беше възприето от протестиращите.
