20:01 27 ноември 2025
Часове след големия протест срещу приемането на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разпореди изтеглянето на проектобюджета, който е първият в евро.
Официалната причина е необходимостта от възстановяване на социалния диалог със синдикатите и работодателските организации и преразглеждане на основните параметри на бюджета.
Правителството заяви, че ще търси постигане на съгласие по макроикономическите параметри и ще изготви нов, балансиран проектобюджет през месец декември.
Тази сутрин от ПП-ДБ поискаха премиерът и финансовият министър още днес да оттеглят бюджета и да преразгледат сметките.
„Бюджетът да бъде върнат и да го преработят, да помолят тристранния съвет да се присъедини, да бъдат прегледани всички сметки и да бъдат орязани разходите за черните каси, които са предвидени“, настоя Атанас Атанасов, ПП-ДБ.
Малко по-късно Борисов реагира на предложението.
„Казах, че този бюджет не ми харесва. Премиерът и Съветът за съвместно управление ще ви съобщят какво е решението им. Призовах ги план-сметката за 2026 г. да бъде изтеглена“, обяви Борисов.
Той обясни, че тази сутрин е събрал подкрепящите партии в Съвета за съвместно управление и премиера и им казал този бюджет да се изтегли.
„Докато не се възстанови диалога със Тристранката и всички не се разберат как ще се управлява в следващите години, ще се работи със стария бюджет. Аз съм работил десетилетия наред в диалог с НСТС. Сегашният бюджет е с 3% дефицит, така че няма никакъв проблем. Дори един човек да протестира, се опитвам да чуя какво казва. В някои от исканията за промени в бюджета има логика и разум“, допълни Борисов.
До приемането на новия бюджет, страната ще продължи да работи с правилата и параметрите на действащия бюджет – този за 2025 г.
„Имаме достатъчно време през месец декември да постигнем онези очаквания или да обясним онези проблеми, които се изтъкват като дефекти на проектобюджета, за да имаме, в крайна сметка, балансиран бюджет, който отговаря на политическата спектралност на управлението“, заяви премиерът Росен Желязков.
Той обеща правителството още тази седмица да опита да възстанови диалога със синдикати и работодатели: „Ще се опитаме да постигнем макроикономически показатели на бюджета такива, каквито да бъдат удовлетворителни за голяма част от бизнеса, за голяма част от обществото“.
„Трябва да намерим златното сечение по политиката на доходите и съм сигурен, че през декември – в диалог със синдикати и работодатели, можем да го постигнем“, заяви Желязков.
Изтеглянето се случва в критичен месец преди планираното присъединяване на България към Еврозоната, което налага бързо приемане на финансова рамка.
„Всичко, което е социално, за хората, ще бъде защитено“, заяви Делян Пеевски, председател на ДПС – Ново начало.
„Важно е сега, след като е изтеглен бюджетът и след протеста вчера, волята на хората успя да бъдат приети реформите, нашите предложения, пакета от десни мерки, да бъдат махнати всички ограничения към бизнеса, този рекет под формата на СУПТО, осигуровките, данък дивидент. Всички реформи, които сме предложили, писмото, което сме изпратили на финансовия министър с пълните подробни реформи. Всичко това да бъде изпълнено, десните мерки да бъдат изпълнени. България да има добър бюджет“, каза съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев.
„България за пореден път е в безпрецедентна ситуация. Опозиционни политически сили без допирни точки сме обединени, за да свалим това вредно за България правителство“, каза Цончо Ганев, депутат от „Възраждане“.
„Бюджетът е вреден, дано го изтеглят наистина“, заяви той.
А социалните партньори – работодателски организации и синдикати, започнаха нови разговори с властта. Техни представители бяха на среща в централата на ГЕРБ.
При такъв случай правилникът повелява гласуване на Народното събрание. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на парламента.
Борисов съобщи, че в петък в Министерството на финансите започват срещи, на които ще бъдат изгладени всички детайли.
„Държавата застава зад всеки български гражданин. Около това се обединихме на среща в Централата на ГЕРБ с министъра на финансите Теменужка Петкова, вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, председателя на комисията по бюджет и финанси Делян Добрев, бившия финансов министър Владислав Горанов, както и работодателите от КРИБ и БСК, представени от Кирил Домусчиев и Добри Митрев. Присъстваха и двата национални синдиката КТ “Подкрепа“ и КНСБ, представени от Димитър Манолов и Любослав Костов“, написа Борисов.
Депутатите имаха срок до понеделник, за да внесат предложения за промени преди окончателното разглеждане на държавната план-сметка.
Параметрите в бюджета предизвикаха масово недоволство, което изкара хиляди на протест в центъра на София в сряда вечер. Стигна се до напрежение между протестиращи и полицаи, като петима служители на реда са пострадали.
Какво беше предвидено в първоначалния бюджет за 2026 г.?
Проектобюджетът предвиждаше няколко ключови макроикономически и социални параметри, като за пръв път бюджетът беше изготвен изцяло в евро.
Очакваше се рекордно високи приходи и разходи, в размер съответно на 51,4 милиарда евро и 55,1 милиарда евро. Предвиждаше се и нов държавен дълг до 10,5 милиарда евро.
От 1 януари 2026 г., според първоначалния проектобюджет, минималната работна заплата трябва да е в размер на 620 евро (1213 лева), а максималният осигурителен доход – 2352 евро (4600 лева).
Предвиждаше се увеличение на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – от 390 евро (764,20 лв.) на 430 евро (~ 841,13 лв.) месечно, а за първите 410 дни, обезщетението за майчинство да се изчислява като 90% от среднодневното брутно възнаграждение или осигурителен доход за последните две години.
Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ трябваше да се увеличи с 2 процентни пункта, което беше посрещнато с остри критики от работодателите, тъй като реално увеличава общата осигурителна тежест.
Първоначалният Бюджет 2026 предвиждаше от 1 юли пенсиите за трудова дейност да се осъвременяват по „швейцарското правило“ с прогнозиран ръст между 7,6% и 8%.
Предвидено беше минималната пенсия да е 346,87 евро (около 679 лева).
Предлагаше се увеличение на данъка върху дивидента от 5% на 10%, което също предизвика недоволство в бизнеса.