22:54 7 ноември 2025 снимка: Gettyimages
Американският генетик Джеймс Д. Уотсън, чието откритие през 1953 г. заедно с Франсис Крик и Морис Уилкинс на двойната спирална структура на ДНК откри ерата на генетиката и осигури основата за биотехнологичната революция от края на 20-ти век, почина на 97-годишна възраст, съобщи в петък лабораторията „Колд Спринг Харбър“ (CSHL), с която той е работил.
Неговото откритие е застъпено във всяка класна стая по биология по целия свят и символизира самия живот, отбелязва „Фигаро“. Стотици малки сфери от четири различни цвята, преплетени в двойна спирала: ДНК.
Роден на 6 април 1928 г. в Чикаго, Джеймс Уотсън учи орнитология и биология. След завръщането си от конференция в Неапол, където е представено изследване на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), той се заема с изучаването на структурата на тази молекула.
По това време учените знаели, че ДНК е носител на генетичната информация на живите същества и че е съставена от четири вида по-малки молекули, наречени нуклеотиди, които съставляват четирите букви от генетичната азбука (A, C, T и G). Но те напълно не знаели за нейната форма. През април 1953 г. Джеймс Уотсън и британският учен Франсис Крик публикуват едностранична статия в престижното научно списание Nature. В нея двамата учени за първи път описват двойноспиралната структура на ДНК. Нуклеотидите се сдвояват: A с T и C с G.
Тази структура ни позволява да разберем как се копира и предава генетичната информация, съдържаща се във всяка клетка. „Смятаме, че ДНК е код. С други думи, смятаме, че сме открили основния механизъм за копиране, който дава началото на живота“, пише Франсис Крик на сина си.
Крик, който почина през 2004 г., беше на 36 години по това време, а Уотсън само на 25. През 1962 г. Джеймс Уотсън получи Нобелова награда за медицина съвместно с Франсис Крик и новозеландския биофизик Морис Уилкинс. Тяхната работа, която революционизира медицинските изследвания, селското стопанство и биотехнологиите, е призната за едно от най-великите научни открития на всички времена.
След като получава Нобеловата награда, Уотсън преподава в Харвард, след което поема поста ръководител на лабораторията „Колд Спринг Харбър“ близо до Ню Йорк, която под негово ръководство се превръща в един от най-известните изследователски центрове в света. През 1990 г. той ръководи проекта „Човешки геном“ на правителството на САЩ, но подава оставка две години по-късно, противопоставяйки се на идеята за подаване на патенти в тази област. През 2007 г. той става първият човек, чийто геном е секвениран изцяло.
Именно през тази година репутацията му е непоправимо опетнена. Джеймс Уотсън отдавна е известен със скандалните си забележки. Още през 50-те години на миналия век той привлича вниманието към себе си с пренебрежителни коментари за външния вид на изследователката Розалинд Франклин, друг пионер в ДНК изследванията. През 1997 г. той предизвиква първата вълна от възмущение, заявявайки, че една жена трябва да има право на аборт, ако тестовете могат да установят, че нероденото ѝ дете ще бъде хомосексуално и тя не го желае.
Десет години по-късно той предизвика световен отзвук, заявявайки в интервю за „Сънди Таймс“, че африканците не са толкова интелигентни, колкото белите хора. Впоследствие се извини и призна „липсата на каквато и да е научна основа за подобно убеждение“. Но лабораторията „Колд Спринг Харбър“, където е работил 40 години, го отстрани от задълженията му и той беше принуден да подаде оставка на почти 80-годишна възраст. През 2019 г. институтът отне почетните му титли след репортаж на PBS, в който той повтори твърденията си.
Чувствайки се отлъчен от част от научната общност, той решава през 2014 г. да продаде на търг Нобеловия си медал и да дари приходите на различните университети, с които е сътрудничил. Той е придобит за 4,7 милиона долара от руски милиардер, който му го връща в знак на възхищение.