07:00 5 ноември 2025 Комбинатът „Кремиковци“ през февруари 2016 г. – снимка: Ivaylo Stachev/YouTube
На 5 ноември 1963 г., на 20 километра североизточно от София, официално е открита една от най-големите български фабрики от времето на социализма – металургичният комбинат „Кремиковци“.
Още през 1956 г. с постановление на Министерския съвет се създава Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва в края на 1960 г. с помощта на съветски специалисти. Стремежът на българския комунистическия елит е да извърши промишлена революция в страната и да преобърне аграрната насоченост на икономиката.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун, като през следващите години производствената гама се разширява до агломерат, електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби, бетонно желязо, студеновалцувана ламарина, горещо поцинковане, покалаена ламарина (бяло тенеке) и ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
За нуждите на изграждането на „Кремиковци“ се създават специализирани строителни монтажни организации, а от цялата страна се набират доброволци. В изграждането на комбината участват общо 42 356 души – работници, инженери и други специалисти.
Около 35 000 души от цялата страна са полагали своя труд във фабриката, която положи основите не само на българската металургична индустрия, а като цяло на българската икономика по времето на социализма.
Находището съдържа 250 милиона тона желязна руда, а построеният рудник е с възможност за добив на 10-15 милиона тона годишно.
В края на 80-те години на миналия век България е била на седмо място в света по производство на метали, а 30 изделия на комбината били номинирани за международни награди.
Илюзия е, че комбинатът „Кремиковци“ е построен изцяло по руски (съветски) остарели технологии. Студената обработка на металите, производството на ламарина и други изделия се извършва по френска технология и с френско оборудване, а в различни производствени звена се внедряват съвременни западни технологии. Съобразно времето, основното технологично оборудване е руско, но не остаряло. По подобни технологии са работили металургични заводи на Запад.
Проектът „Кремиковци“ е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана – от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили и арматурно желязо и тръби. Оказва се обаче, че Кремиковската желязна руда е неподходяща за получаване ва качествен метал. Освен това желязната руда от Кремиковци е сложна за обработка и е богата на отровни примеси. Поради тази причина комбинатът започва да работи основно с вносна руда с добавка на около 15-20% кремиковска. Основното количество руда идва от Русия, Алжир и Южна Африка.
За целия период около 12 000 специалисти са изпратени в чужбина като експерти в областта на металургията. По данни на Бирмингамския център за научни технологии и професионална подготовка в областта на металургията през 1985 г. България е имала едни от най-добре подготвените и професионално изградени металурзи.
В „Кремиковци“ се създават условия и за навлизане на т.н. постиндустриални технологии. В средата на 80-те години в производството започват да се внедряват гъвкави електронни системи. В действие са въведени частична компютъризация, промишлена телевизия и съвременни средства за информационно обслужване. Производството нараства до близо 2 милиона тона метали годишно. Така „Кремиковци“ става утвърдено име на българския пазар и на пазара в страните от бившия СИВ. Някои продукти намират прием и в Западна Европа, Близкия Изток и други региони. При общо вложени над 12 милиарда лева капитали, производството на метали за целия период от 1967 до 1988 г. е за над 22 милиарда лева.
След прехода към пазарна икономика, металургичният комбинат „Кремиковци“ е приватизиран. Дълговете са огромни, като комбинатът се нуждае от сериозна модернизация.
През 1999 г. държавната компания „Кремиковци“ ЕАД е продадена на българската фирма „Дару Металс“ за 1 долар. Към този момент дълговете са в размер на 640 милиона лева.
През 2005 г. „Дару Металс“ продава предприятието на индийския предприемач Прамод Митал за 110 милиона долара. Година по-късно той взима облигационен заем за 325 милиона евро, а попречител на емисията е на британската компания Law Debenture Trust Corportation. Заемът е със 7-годишен падеж, а договорът е сключен при изключително строги условия и задължения от страна на получателя на заема.
През 2008 г. компанията банкрутира и преустановява дейността си през 2009 г. На 9 ноември 2008 г. последната работеща пещ е изключена – трета доменна. На 15 май следващата година е спряно подаването на природен газ. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на работата на коксохимическия завод е необратимо, като тя не може да бъде възобновена.
Източници: СоцБГ, БНР