23:01 10 октомври 2025 снимка: Gettyimages
Френският президент Еманюел Макрон преназначи Себастиан Льокорню за министър-председател. Това разгневи някои от най-яростните политически опоненти на президента, които обещаха да гласуват за оттегляне на новото правителство.
47-годишният Макрон ще се надява, че лоялистът Льокорню ще може да получи достатъчно подкрепа от дълбоко разделения парламент, за да приеме бюджет за 2026 г., отбелязва Ройтерс. Изправени пред най-тежката политическа криза във Франция от десетилетия, много от съперниците на Макрон поискаха той или да свика нови парламентарни избори, или да подаде оставка.
Незабавната реакция на назначението на Льокорню от крайната десница и крайната левица беше остра, което предполага, че вторият му мандат като министър-председател няма да бъде по-лесен от първия, който приключи в понеделник, когато той подаде оставка само след 27 дни на поста.
„Правителството Льокорню II, назначено от Еманюел Макрон, който е по-изолиран и откъснат от всякога в Елисейския дворец, е лоша шега, демократичен позор и унижение за френския народ“, написа президентът на партията „Национален сбор“ Жордан Бардела в X.
„Всички политически партии, които помогнаха на Еманюел Макрон да спечели времето, необходимо за прилагането на тази срамна манипулация, ще бъдат подведени под отговорност на следващите избори“, заяви председателят на парламентарната група на „Национален сбор“ Марин Льо Пен.
Нямаше незабавна реакция от ръководството на социалистите и консервативните републиканци, като и двете партии ще бъдат от решаващо значение за оцеляването на Льокорню.
Най-належащата задача на Льокорню ще бъде да представи бюджет на парламента до края на понеделник.
„Приемам – по служебен дълг – мисията, поверена ми от президента на републиката, да направя всичко възможно, за да осигуря на Франция бюджет до края на годината и да реша ежедневните житейски проблеми на нашите съграждани“, написа той в X.
„Трябва да сложим край на тази политическа криза, която изнервя френския народ, и на тази нестабилност, която е вредна за имиджа и интересите на Франция.“
Льокорню добави, че който и да се присъедини към неговото правителство, ще трябва да се откаже от личните си амбиции да наследи Макрон през 2027 г. – надпревара, която внесе нестабилност в слабите малцинствени правителства на Франция и нестабилния законодателен орган. Той обеща, че кабинетът му ще „олицетворява обновление и многообразие“.
Обкръжението на Макрон заяви, че Льокорню е имал „картбланш“, което е знак, че президентът оставя на премиера си достатъчно свобода на действие, за да договори кабинет и бюджет.
Макрон по-рано свика среща на лидерите на основните партии, за да обедини подкрепа около избора си, но разгневи левите партии, когато разбраха, че един от тях няма да бъде назначен за министър-председател.
Още едно разпадане на правителството би увеличило вероятността Макрон да свика предсрочни избори, сценарий, който се смята за най-облагодетелстващ крайната десница.
Политическите сътресения във Франция, които забавиха растежа и изплашиха финансовите пазари, бяха до голяма степен предизвикани от решението на Макрон миналата година да проведе парламентарни избори – хазартна игра, която доведе до разделяне на парламента между три идеологически противоположни блока.
Стремежът на страната да подреди финансите си, изискващ съкращения на бюджета или повишаване на данъците, за които никоя партия не може да се съгласи, само задълбочи неразположението.
Ако Националното събрание не може да намери общ език по бюджета в дадения срок, може да се наложи приемането на извънредно законодателство, за да може страната да функционира през следващата година с прехвърлен бюджет.
Управителят на централната банка на страната, Франсоа Вилерой дьо Гало, прогнозира в петък, че настоящата политическа несигурност ще струва на икономиката 0,2 процентни пункта от брутния вътрешен продукт. Бизнес настроенията пострадаха, но икономиката като цяло е добре, каза той.
„Несигурността е… враг номер едно на растежа“, каза Вилерой пред радио RTL.
Прекалените бюджетни преговори костваха на Макрон трима министър-председатели за по-малко от 12 месеца.
Централно място в последните бюджетни преговори заема желанието на левицата да отмени пенсионните реформи на Макрон от 2023 г., които вдигнаха възрастта за пенсиониране и облагаха богатите с по-високи данъци. Тези искания трудно се съгласуваха с консерваторите, чиято подкрепа Макрон също се нуждае, за да приеме бюджет.
На срещата в петък Макрон предложи да отложи повишаването на пенсионната възраст до 64 години с една година до 2028 г. Лидерът на Зелените Марин Тонделие определи отстъпката като недостатъчна.
Прогнозира се дефицитът да достигне 5,4% тази година, което е почти двойно повече от тавана на Европейския съюз. Льокорню наскоро заяви, че предвижда дефицит за 2026 г. между 4,7% и 5%.
Обновена в 06:51