На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на Царство България заради подкрепата за Германия

18:54 5 септември 2025 снимка: Gettyimages


На 5 септември 1944 г. Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) обяви война на Царство България под претекст, че правителството в София продължава да подкрепя нацистка Германия.

Три дни по-рано Константин Муравиев е избран за министър-председател, който е на поста една седмица до преврата на 9 септември 1944 г. Кабинетът му не включваше членове нито на Отечествения фронт, нито на лявото крило на Земеделската партия, което го правеше напълно неприемлив за Москва.

Муравиев скъса отношенията си с Германия на 5 септември 1944 г., но по съвет на военния си министър генерал Иван Маринов не обяви война, за да позволи на българските войски първо да евакуират Югославия.

Вечерта на същия ден Вячеслав Молотов, тогавашен министър на външните работи на СССР, е връчил нота на българския пълномощен посланик в Москва, в която се казва, че България скъсва дипломатическите си отношения с Германия, а СССР обявява война на България.

В продължение на повече от три години България поддържаше Германия, като й даваше бази в Черно море за нейните подводници, се казва още в нотата, която е публикувана в пловдивския вестник „Борба“ в броя си на 6 септември 1944 г. по информация на радио от Лондон, като това издание може да бъде прочетено на интернет страницата на Регионалната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.

В нея се допълва, че съветското правителство взе под внимание обстоятелството, че България, като една „жалка“ държава, не е в състояние да окаже съпротива на Германия, която би завладяла цяла Европа.

Когато германците започнаха да отстъпват пред мощните съветски войски, България помогна на германските войски да се изтеглят от Кримския полуостров. През това лято съдбата на Германия бе решена. Тя отстъпи Италия, отстъпи Франция, източният фронт е нацяло разчистен, отстъпи Румъния и продължава да отстъпва в безпорядък, се казва още в нотата на съветския външен министър.

Виждайки това, България обяви пълен неутралитет, като с това прикрива германски войски и бойни материали, които още се намират в нейна територия. Съветското правителство смята, че вместо България да последва примера на Румъния и скъса отношенията с Германия, тя продължава да поддържа неутралитет и по този начин дава път на германски войски, се подчертава в нотата.

Съветското правителство смята тази постъпка на българското правителство като участие на България във войната срещу Съветския съюз. Следователно, съветското правителство скъсва дипломатическите отношения с България и заявява, че не само България е във война със Съветска Русия, но и Съветска Русия е във война с България, се допълва в информацията на вестник „Борба“.

Малко по-късно, през нощта срещу 6 септември, главният секретар на външншти работи и директорът на политическия отдел се явиха при управляващия съветската легация в София, (Димитър) Яковлев, и му съобщиха, че са натоварени от българското правителство да поискат примирие със Съветска Русия, четем в отделна статия на „Борба“ от София.

Съветската информационна агенция ТАСС е отбелязала, че новото българско правителство представлява един напредък във вътрешно отношение, пише още пловдивското издание.

Окупацията е планирана още през август 1944 г., след успеха на Яшко-Кишиневската операция, като целта е да се предотврати евентуално настъпление на Великобритания на Балканите и да се установи контрол над България.

След преврата на 9 септември 1944 г. България попада под съветска сфера на влияние, като се ликвидира монархическата институция. През 1946 г. с референдум държавното устройство на България е променено на народна република.