Първият учебен ден в Румъния под въпрос, хиляди учители навън?

22:35 31 август 2025 снимка: Gettyimages


Първият учебен ден в Румъния тази година е под въпрос. За 8 септември, когато учениците в северната ни съседка трябва да влязат в класните стаи за първи път, е насрочен национален протест, като се очаква да присъстват хиляди учители.

Местни медии съобщиха, че образователните синдикати са инициирали референдум, чрез който служителите в системата ще решат дали да бойкотират учебните дейности, считано от втория учебен ден, който тази година ще е на 9 септември.

Според документ, изпратен от Федерацията на свободните синдикати в образованието (FSLI) и Федерацията на образователните синдикати „Spiru Haret“, учителите трябва да отговорят номинално, ако се съгласят да бойкотират преподавателските дейности, считано от 9 септември.

Призивът идва след почти 20 поредни дни на улични протести пред сградата на Министерството на образованието и научните изследвания в Букурещ. Тези протести са реакцията на синдикатите на обявения от правителството на Илие Боложан пакет от мерки, считан за „злоупотреба“, оправдаващ бойкота навръх първия учебен ден. Румънските учители призовават за запазване на настоящите стандарти — без увеличаване на натовареността и на броя ученици на клас.

Предложените от Боложан мерки включват увеличаване на седмичната преподавателска натовареност с два часа, оптимизация на училищната мрежа чрез сливания, оптимизиране на числеността на персонала, особено в помощните и административните звена, както и увеличаване на административната тежест за директорите и инспекторите. Предвижда се също така ограничено увеличение на финансирането за студенти във висшите учебни заведения, липса на средства за библиотеки и изследователски институти, както и намаляване или премахване на допълнителни стимули като надбавки за докторанти, ваучери и бонуси за храна.

„За съжаление, образователната система е най-засегната от първия план с мерки и финансовото ѝ въздействие върху икономиката е незначително“, каза през юли тази година председателят на Федерацията на свободните синдикати в образованието Симион Хънческу, цитиран от „Обсерватор“.

Той се позова на данни, според които това е само 0,2% от БВП, като това е „много малка сума“.

„Има много учители, на които не може да се гарантира 20-часовата норма. По принцип те ще бъдат ограничени в дейността си. Или, както предложи министърът на образованието, ще трябва да пътуват до мястото, където намерят свободни часове. Тоест, ще имат разходи за пътуване, по-високи от двата часа. В резултат на тези мерки ще бъдат загубени приблизително 15 000 позиции, от които поне 10 000 ще бъдат щатни. Това са учители, чиито заплати ще бъдат намалени, защото няма да могат да достигнат 20-часовата норма в звената, където са щатни“, каза още Хънческу.

„Според изчисления, направени от министерството, има 30 000 почасово платени позиции, но тези математически изчисления нямат връзка с реалността“, обясни още синдикалният лидер.

По време на среща със синдикатите на 11 август 2025 г., Илие Боложан обясни, че мерките на правителството се базират на възможностите на националния бюджет и реалностите на образователната система. По думите му увеличението на учебната норма от 18 на 20 часа седмично цели да приравни Румъния към европейския среден стандарт. Според него „ще има повече работа за същите пари“.

Припомняме, че управляващата коалиция, ръководена от Боложан, наложи спешни мерки заради натрупания бюджетен дефицит, който е най-високият в Европейския съюз.

По последни данни към 2023 г. в Румъния преподават над 240 000 души. Ориентировъчни данни показват, че нови (и млади) учители в Румъния получават нето около 2 400 румънски леи (473 евро) на месец, което е значително под националния среден доход, а учител с около 25 години трудов стаж пък получава около 4 500 румънски леи (887 евро).

С влизането в сила на закон от 1 септември 2025 г., начинаещите учители ще получават часова ставка от 22 румънски леи (4,3 евро), без оглед на високото им образование и педагогическа подготовка. Това ги прави равностойни заплащане с неквалифицирани дневни работници, пише изданието LemoNews. Също така, овъртаймът (свърхнормата) ще се плаща с намалена ставка, което поражда сериозни опасения за мотивация и качество на образованието.