15:46 22 юни 2025 снимка: iStock
Съединените щати нанесоха директни удари срещу Иран тази нощ и за първи път след Иранската революция през 1979 г.
Техеран обеща да отмъсти, предупреждавайки, че отговорът му ще „предизвика дълбоко съжаление“.
Ударите, наредени от президента на САЩ Доналд Тръмп, отбелязват ескалация на напрежението между Иран и САЩ, което тлее от десетилетия, отбелязва Си Ен Ен.
Сред спорните моменти са контролът върху петролните резерви на Иран, политическата намеса на САЩ в делата на Техеран, желанието на Иран за ядрена енергия и нарастващото влияние на двете страни в Близкия изток.
През 1951 г. напрежението между иранците и чуждестранните сили, влияещи върху страната, за първи път започва да се разгаря.
От началото на миналия век британското правителство запазва контрола си върху петролните резерви на Иран чрез Англо-иранската петролна компания. По времето, когато Мохамед Мосадек е назначен за министър-председател, иранците са уморени от чуждестранна намеса в техните дела и призивите иранците да си възвърнат контрола върху природните си ресурси стават все по-силни.
1953 г. – САЩ свалят демокрацията в Иран
САЩ помагат за организирането на преврат за сваляне на демократично избрания министър-председател на Иран, Мосадък. Той е предприел действия за национализиране на нефтените находища на страната – ход, който САЩ и Великобритания възприемат като сериозен удар, предвид зависимостта им от петрол от Близкия изток. След свалянето на Мосадък, САЩ подкрепят иранския монарх Мохамед Реза Пахлави да управлява като шах на Иран. Иранците негодуват срещу чуждестранната намеса, което подхранва антиамериканските настроения в страната в продължение на десетилетия напред.
1957 г. – Ядрено сътрудничество
САЩ подписват споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергия с Иран. Споразумението предоставя на Иран технологии и ресурси, които в крайна сметка се превръщат в основата на неговата спорна ядрена програма, която започва да разработва през 70-те години на миналия век с подкрепата на САЩ.
1979 г. – Иранската революция
Милиони иранци излизат на улицата в знак на протест срещу режима на шаха, който те смятат за корумпиран и нелегитимен.
Светските протестиращи се противопоставят на неговия авторитаризъм, докато ислямистките протестиращи се противопоставят на неговата програма за модернизация. На 16 януари шахът бяга от страната. На 1 февруари аятолах Хомейни, ислямски учен, арестуван и депортиран от шаха през 1964 г., се завръща от изгнание и става върховен лидер на Ислямската република.
1979-1981 г. – Заложническа криза в Иран
Ирански студенти щурмуват американското посолство в Техеран и вземат десетки американци за заложници. Те настояват шахът, който е бил приет в САЩ за лечение на рак, да бъде екстрадиран в Иран, за да бъде съден за „престъпления срещу иранския народ“. След 444 дни Иран освобождава заложниците в замяна на размразяване на държавни активи – минути след като президентът Роналд Рейгън полага клетва. По време на кризата САЩ прекъсват всички дипломатически отношения с Иран. Официалните дипломатически отношения така и не са възстановени. Шахът умира през юли 1980 г. в Кайро.
1980 г. – Начало на войната между Иран и Ирак
Лошата кръв между двете страни се влошава само, когато САЩ подкрепят Ирак в нахлуването му в съседен Иран, което предизвиква осемгодишна регионална война. Касем Солеймани, който по това време се е присъединил към елитния Корпус на гвардейците на ислямската революция, се сражава на фронтовата линия на тази война.
1984 г. – САЩ обявяват Иран за спонсор на тероризма
При администрацията на Рейгън, САЩ обявяват Ислямската република за „държава спонсор на тероризма“. Десетилетия по-късно това определение от САЩ все още е валидно.
1986 г. – Афера
Докато САЩ подкрепят Ирак във войната му с Иран, администрацията на президента Рейгън тайно започва да търси начини за подобряване на отношенията си с Иран. Пресата разкрива, че въпреки ембаргото върху продажбата на оръжия на Иран, Рейгън е одобрил продажба с висока печалба с надеждата, че това ще доведе до завръщането на американци, държани като заложници в Ливан от Хизбула, милиция с тесни връзки с Иран.
1988 г. – САЩ свалят ирански самолет
Докато американски и ирански кораби разменят огън в Персийския залив, САЩ бъркат граждански самолет с изтребител и свалят полет 655 на Iran Air. Всички 290 пътници и членове на екипажа на борда загиват. Въпреки че САЩ твърдят, че атаката е инцидент, иранците я виждат като умишлена.
1997 г. – Солеймани е назначен за ръководител на силите „Кудс“
Касем Солеймани, който се издига в йерархията на Иранския революционен гвардейски корпус, е назначен за главен командир на силите „Кудс“ – елитно подразделение за специални части, което ръководи задграничните операции на Иран. Той играе ключова роля в разпространението на влиянието на Иран в Близкия изток и скоро се превръща в един от най-влиятелните лидери на страната.
2002 г. – Джордж Буш обявява Иран за част от „Оста на злото“
След атаките от 11 септември, Иран тихомълком помага на САЩ във войната им срещу талибаните, взаимен враг и на двете страни. Но в обръщение за състоянието на Съюза , президентът Джордж Буш нарича Иран, заедно с Ирак и Северна Корея, част от „Оста на злото“. Речта подбужда гняв в Иран.
2003 г. – Ядрена заплаха от Иран
Докато САЩ изразяват опасения, че Иран се опитва да разработи ядрени оръжия, инспектори от Международната агенция за атомна енергия обявяват, че са открили следи от високообогатен уран в ядрен завод в Иран. Техеран се съгласява да спре производството на обогатен уран и да позволи по-строги инспекции на ядрените си обекти, но това е краткотрайно. Президентът Махмуд Ахмадинеджад идва на власт няколко години по-късно и възобновява производството на обогатен уран в Иран, което води до дългогодишни международни санкции срещу страната.
2013 г. – Подписано е ядреното споразумение с Иран
След години преговори с администрацията на президента Барак Обама, шест държави и Техеран постигнаха знаково споразумение, което забавя ядрената програма на Иран в замяна на премахване на някои санкции, довели до стагнация на икономиката на страната. Това е огромен пробив за САЩ и Иран, които отдавна са в конфликт.
2017 г. – Тръмп встъпва в длъжност
Седмица след встъпването си в длъжност президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която забранява на граждани от седем държави с мюсюлманско мнозинство, включително Иран, да влизат в САЩ за 90 дни. Иран нарича забраната „очевидна обида към ислямския свят“ и отговаря с провеждане на тест на балистична ракета. Размяната на реплики бележи внезапна ескалация на напрежението между двете страни, пораждайки опасения относно бъдещето на ядрената сделка с Иран.
2018 г. – Тръмп се оттегля от ядрената сделка с Иран
Тръмп изпълнява предизборно обещание и обявява, че оттегля САЩ от ядрената сделка с Иран, която той смята за „едностранчива“. Той също така казва, че ще наложи нови санкции на режима. Критиците предупреждават, че този ход може да накара Иран да възобнови атомната си програма и да създаде предпоставки за нов конфликт в Близкия изток.
Април 2019 г. – САЩ обявяват ИРГК за терористична организация
Президентът Тръмп обявява, че САЩ официално ще обявят Иранския революционен гвардейски корпус, най-мощната военна институция на Техеран, за чуждестранна терористична организация. Ходът е безпрецедентен и отбелязва първия път, в който САЩ определят част от друго правителство като терористична група. Иран отговаря, като обявява САЩ за „държава, спонсорираща тероризма“.
Юни 2019 г. – Иран е обвинен за атаките в Персийския залив
Напрежението ескалира допълнително след атаки срещу петролни танкери в Персийския залив и петролни съоръжения в Саудитска Арабия, както и свалянето на американски дрон, за което Вашингтон и неговите съюзници обвиняват Иран. Американските власти многократно подчертават, че заплахите за свободата на корабоплаване в Персийския залив и търговията с петрол са неприемливи, но администрацията на Тръмп не предприема никакви действия.
Юни 2019 г. – Иран намалява ангажиментите си по ядреното споразумение
След като САЩ наложиха няколко кръга санкции на Иран, които първоначално бяха отменени съгласно ядрената сделка с Иран, Иран обяви, че ще увеличи обогатяването на нискокачествен уран. Това нарушава лимита на запасите, за който се договори през 2015 г., и доближава страната с една крачка до възможността да създаде ядрена бомба.
Декември 2019 г. – САЩ нанасят удари по обекти в Ирак и Сирия
Американските сили извършват въздушни удари по обекти в Ирак и Сирия, за които Пентагонът твърди, че са свързани с проирански милиции, отговорни за нападенията над американски военнослужещи в Ирак. Най-малко 25 души са убити, съобщава подкрепяна от Иран милиция. Дни по-късно стотици проирански демонстранти се опитват да щурмуват американското посолство в Багдад, като се изкачват по стените и отварят портите насилствено в знак на протест срещу американските въздушни удари.
Януари 2020 г. – САЩ убиват Солеймани, а Иран отговаря
Тръмп заявява, че е наредил въздушен удар в Ирак, за да убие висшия ирански генерал Касем Солеймани – ход, който предишните американски президенти са смятали за твърде провокативен. Хиляди хора изпълват улиците на Иран, за да го скърбят. Иран е бесен и се зарича да отмъсти, като в крайна сметка изстрелва ракети по иракските бази, в които се намират американски войски, няколко дни по-късно. Няма жертви и Тръмп отговаря, като обещава още санкции. Тъй като напрежението нараства, Иран погрешно сваля украински пътнически самолет, отдавайки го на страх от американска агресия. Всички 176 души на борда загиват.
Април 2020 г. – Напрежението в морето се покачва
Напрежението отново се покачва, когато САЩ обвиняват иранските военноморски кораби в тормоз на американски военни кораби в северната част на Арабско море. По-късно същия месец Иран извършва първото си успешно изстрелване на спътник, използвайки същата технология, която се използва в междуконтиненталните балистични ракети.
Април 2021 г. – Преговорите се възобновиха при Байдън
Президентът на САЩ Джо Байдън се опитва да съживи ядрената сделка. Иран и САЩ водят непреки преговори във Виена. Преговорите продължават въпреки очевидната експлозия в иранския ядрен комплекс Натанз. Иран обвинява Израел за експлозията и обявява, че ще увеличи обогатяването на уран до 60% чистота. Байдън казва, че това решение „не е полезно“.
Октомври 2021 г. – Нов президент на Иран
Ядрените преговори спират, след като ултраконсервативният ръководител на съдебната система Ебрахим Раиси става новият президент на Иран. Раиси назначава нов, твърдолинейн преговарящ екип. САЩ, Великобритания, Франция и Германия публикуват съвместно изявление, в което се казва, че са „убедени, че е възможно бързо да се постигне и приложи разбирателство за връщане към пълно спазване“ на ядрената сделка с Иран. Раиси загива при катастрофа с хеликоптер през 2024 г.
Февруари 2022 г. – Русия нахлува в Украйна
Ядрените преговори са преустановени, след като Русия започва пълномащабното си непровокирано нахлуване в Украйна. С проточването на войната Иран започва да помага на Русия, като доставя на Москва оръжия, включително дронове „Шахед“.
Краят на 2022 г. и 2023 г. – Преговорите са в застой на фона на масови протести
Месеци масови протести срещу иранския режим завършват с брутални репресии. Подкрепата на администрацията на Байдън за протестиращите допринася за застоя на ядрените преговори. След месеци на разочарование, администрацията на Байдън публично заявява, че ядрената сделка „не е на дневен ред“. Непреките преговори се възобновяват тихо към края на годината, като Оман играе ролята на посредник.
Септември 2023 г. – САЩ и Иран се споразумяват за размяна на затворници
Петима американци са освободени от ирански арест като част от по-широко споразумение, което включва размразяването на 6 милиарда долара ирански средства, държани в Южна Корея, от страна на САЩ и освобождаването на петима иранци от американски арест. След освобождаването САЩ налагат санкции на иранското Министерство на разузнаването и бившия президент Махмуд Ахмадинеджад поради липсата на информация за друг американец, Боб Левинсън, за когото се смята, че е починал, докато е бил задържан в Иран.
7 октомври 2023 г. – Хамас атакува Израел
Хамас и неговите съюзници започват терористична атака срещу Южен Израел, убивайки над 1200 души и вземайки 251 заложници. САЩ оценяват, че макар Иран да е предоставял материална подкрепа на Хамас в продължение на десетилетия, „иранските лидери не са организирали, нито са знаели предварително“ за атаката.
14 април 2024 г. – Иран атакува Израел с дронове и ракети
Иран започва директна атака срещу Израел за първи път, изстрелвайки стотици ракети и дронове в отговор на това, което той определи като израелска атака срещу посолството му в Дамаск, Сирия. САЩ и други съюзници помагат на Израел да се защити от обстрела, като свалят повечето от ракетите. Това се случва, след като САЩ провеждат серия от въздушни удари срещу подкрепяни от Иран милиции в Сирия и Ирак през октомври и ноември 2023 г., както и през февруари 2024 г., в отговор на атаките им срещу американски войски в Близкия изток.
Юли 2024 г. – Иран планира убийството на Тръмп
Американските власти получават разузнавателна информация от човешки източник относно заговор на Иран за опит за убийство на Доналд Тръмп, съобщават източници пред CNN. Американското правителство многократно е предупреждавало, че Иран може да се опита да отмъсти за удара с дрон на САЩ през 2020 г., при който беше убит генерал Касем Солеймани, като се опита да убие Тръмп, който е наредил удара, или бившите му съветници.
1 октомври 2024 г. – Иран извършва ракетна атака срещу Израел
Иран извършва поредна директна ракетна атака срещу Израел, след като Израел атакува Иран. САЩ отново помагат на Израел да свали повечето ракети.
Март 2025 г. – Писмо на Тръмп до Хаменей
Тръмп се завръща на поста си през януари, възстановявайки кампанията си за „максимален натиск“ върху Иран. През март той изпраща писмо до върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, с което предлага преговори за ново ядрено споразумение. Той дава двумесечен срок за постигане на споразумение.
Април 2025 г. – Възобновяване на непреките преговори
САЩ и Иран водят предимно непряки преговори в Оман, първите между администрацията на Тръмп и Техеран. Втори кръг от преговори на високо ниво между делегации на САЩ и Иран се провежда в Рим, като Оман отново действа като посредник. И двете страни изразяват оптимизъм след срещата на върха. Следват още три кръга, но настояването на Иран, че има право да обогатява уран, остава основен спорен въпрос.
28 май 2025 г. – Тръмп е оптимистично настроен за сделка
Тръмп казва, че вярва, че администрацията му е „много близо до решение“ по ядреното споразумение с Иран. Той казва, че лично е предупредил израелския премиер Бенямин Нетаняху да не прекъсва преговорите. Следващият кръг от преговори между Иран и САЩ е насрочен за средата на юни.
13 юни 2025 г. – Израел атакува Иран
Израел предприема мащабна атака срещу Иран. САЩ първоначално се дистанцират от атаката, но Тръмп бързо започва да изразява подкрепата си за Израел и предлага идеята за американска намеса – въпреки че според източници се противопоставя на убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.
22 юни 2025 г. -: САЩ нанасят удари по Иран
САЩ нанасят удари по няколко ключови ирански ядрени съоръжения, включително Фордоу, Натанз и Исфахан. Президентът на САЩ Доналд Тръмп твърди, че обектите са „напълно унищожени“ и предупреждава, че САЩ биха могли да преследват допълнителни цели, ако Иран не „сключи мир“.