18:20 3 юни 2025 снимка: Gettyimages
България е близо до осъществяването на продължаващата от десетилетие цел да се присъедини към еврозоната и да задълбочи връзките си с по-проспериращите страни от Западна Европа. Правителството обаче е изправено пред популистка реакция срещу споделената валута в навечерието на ключово решение от страна на властите на Европейския съюз, отбелязва в свой репортаж американската агенция Асошиейтед прес.
Опасенията от инфлация, бедност и неизвестното се смесват с дезинформация, разпространявана в социалните медии, която има за цел да настрои хората срещу еврото. Недоволството е съпроводено с нарастваща подкрепа за популистки и антиевропейски партии в цяла Европа, което се използва от националистически и проруски политици в страна, която остава една от най-бедните и най-засегнатите от корупция в Европа.
„Приемането на еврото ще ни накара да се почувстваме на прага на бедността. В края на краищата цените ще бъдат в евро“, каза 78-годишната пенсионерка Таня Игнатова.
„България не е готова за еврото. Някой ден може би ще бъдем готови, но не сега“, каза друг пенсионер, Марио Георгиев.
Няколко хиляди души се събраха срещу еврото в столицата в събота, настоявайки за референдум за преминаване от лева към еврото, припомня Асошиейтед прес. Лидерът на проруската партия „Вараждане“ Костадин Костадинов заяви пред тълпата, че „България се вдигна и заяви: Свобода, ние избираме българския лев!“.
Други българи казват, че страната вече се възползва от членството в ЕС и няма значение каква е валутата. „Имаме инфлация сега и ще я имаме и в бъдеще“, каза 26-годишният Константин Божинов.
Целейки задълбочаване на европейската интеграция на фона на нарастващото геополитическо напрежение, правителството поиска преглед на това дали България отговаря на изискванията за ниска инфлация, стабилни държавни финанси и правно съответствие с институциите на ЕС. В сряда Европейската комисия ще обяви резултатите.
Ако комисията даде зелена светлина, останалите държави членки ще вземат решение относно кандидатурата на България през следващите седмици.
При последния преглед през 2022 г. България не изпълни изискването за инфлация. Оттогава инфлацията е спаднала.
Президентът Румен Радев насърчи гласовете против еврото, като предложи референдум за валутата, позовавайки се на обществените опасения относно инфлацията и покупателната способност. Това последва протест през февруари, при който офисите на изпълнителната комисия на ЕС в София бяха опръскани с червена боя, а входът им беше подпален.
Предложението на президента беше отхвърлено от проевропейското мнозинство в парламента, което обвини Радев, че действа в полза на Русия с опита си в последния момент да саботира приемането на еврото.
Според многостранно проучване на Евробарометър на ЕС, публикувано миналата седмица, 50% от българите са против приемането на еврото, докато 43% са „за“. За разлика от това, доверието в еврото продължава да расте в останалата част от ЕС.
България се присъедини към ЕС през 2007 г. Тя е измъчвана от политическа нестабилност и корупция, които подхранват евроскептицизма сред нейните 6,4 милиона граждани. Анализатори казват, че дезинформационните кампании от чужбина подхранват страховете от икономически промени, които биха могли да доведат до по-голяма бедност.
В социалните мрежи бяха публикувани десетки неверни твърдения от противници на еврозоната. Едно от твърденията гласи, че ЕС планира да отнеме спестяванията на хората, ако не ги похарчат в рамките на определен период. Друго твърди, че плановете за въвеждане на дигитална версия на еврото са част от план за контрол над всички.
„Има мощно промиване на мозъците на средностатистическия българин. Разпространяват се илюзорни страхове, лъжи се разказват на едро, безскрупулно и нагло“, каза Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания в София.
Икономисти казват, че присъединяването към еврото няма да донесе мащабни промени в икономиката на България в краткосрочен план. Това е така, защото правителството е обвързало валутата със закон с фиксиран курс от 1 лев за всеки 51 евроцента.
Присъединяването към еврозоната може да доведе до по-ниски разходи по заеми, по-лесно сравняване на местните и чуждестранните цени и липса на необходимост от обмяна на валута при почивка в друга държава от еврозоната. Нещо повече, това е знак за интеграция в ЕС и неговата голяма икономика. Членовете получават място в комитета за определяне на лихвените проценти на Европейската централна банка.
Държавите се съгласяват да се присъединят към еврозоната, когато се присъединят към ЕС, но досега 20 от 27-те членки са предприели тази стъпка. Хърватия беше последната, която се присъедини през 2023 г.
Българското правителство има много малък дълг, 24,1% от БВП – вторият най-нисък показател в ЕС и доста под нивото от 60%, посочено в критериите за членство в еврозоната. Това е в рязък контраст със съседката ѝ Гърция, която влезе в еврозоната през 1999 г. с висок дълг, скрит чрез сложни финансови транзакции. Сломасите на гръцките финанси в крайна сметка предизвикаха криза в еврозоната.
Българското правителство е „фискално свръхконсервативно… рискът България да се превърне във фискален риск за еврозоната е по същество нулев“, каза Жолт Дарваш, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.
Опасенията от инфлация не са напълно безпочвени. Опитът в други страни показва, че „при преминаване от национална валута към евро, често има незначителен инфлационен ефект, но той обикновено е по-малък от 1%“, каза Дарвас.
Икономистите казват, че еднократното увеличение се случва, тъй като доставчиците на услуги като ресторантите, които не коригират цените толкова често, колкото други сектори, се възползват от преработването на менюта и ценови листи, за да въведат увеличения.