19:23 27 май 2025 снимка: Gettyimages
ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото още на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока, пише електронното издание „Политико“.
След години на чакане, няколко служители заявиха пред изданието, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат своята благословия в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.
Присъединяването на България към еврозоната би помогнало на страната да засили търговията с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието ѝ в Брюксел.
Присъединяването към еврозоната само ще засили суверенитета на България, „ние ще участваме в процеса на вземане на решения на ЕЦБ“, каза за „Политико“ Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия местната валута левът беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата върху решенията на ЕЦБ по паричната политика, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., централният банкер на България ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния му вътрешен продукт, влиянието й върху Съвета ще бъде ограничено.
Критици.обаче предупреждават, че този ход не е безрисков. Приемането на единната валута би могло например да предизвика поне еднократно покачване на цените, особено ще навреди на по-бедните домакинства в селските райони, тъй като бизнесът се възползва от преминаването.
В средносрочен план ниските вътрешни цени също са склонни да се приспособяват към по-високите европейски норми благодарение на увеличената търговия в рамките на блока. Това е моделът за наскоро приетите държави като Словакия, Естония и Литва, всички от които първоначално отбелязаха покачване на инфлацията.
Най-силни са опасенията, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.
„[Гласоподавателите в селските райони са скептични] не защото са евроскептици, а поради опасения от повишаване на разходите за живот“, каза Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.
В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шок в цялата страна, след като обяви по-рано този месец, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.
Това обаче е малко вероятно да бъде разрешено от конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.
Съобщението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.
Във вторник българският премиер Росен Желязков заяви: „Няма смисъл, във време, когато нацията би трябвало да е уверена, че въвеждането на еврото само ще е от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и им внушава страх.“
За да се присъедини към еврозоната, средният темп на инфлация на България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от темпа на инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.
През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).
Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да се повиши до 3,6% тази година – доста над нивото от 2,1% в еврозоната за 2025 г. – до голяма степен поради увеличението на ДДС върху много артикули в началото на годината.