15:28 4 май 2025 снимка: Gettyimages
Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия разполага с достатъчно сили и ресурси, за да доведе войната в Украйна до логичния ѝ край, въпреки че се надява, че няма да има нужда от употреба на ядрени оръжия, предаде Ройтерс.
През февруари 2022 г. Путин нареди хиляди руски войски да влязат в Украйна, което предизвика най-големия сухопътен конфликт в Европа след Втората световна война и най-голямата конфронтация между Москва и Запада от разгара на Студената война.
Във филм на държавната телевизия за четвъртвековното управление на Путин като върховен лидер на Русия, озаглавен „Русия, Кремъл, Путин, 25 години“, Путин беше попитан от репортер за риска от ядрена ескалация от войната в Украйна.
„Искаха да ни провокират, за да направим грешки“, каза Путин, говорейки до портрет на цар Александър III, консерватор от 19-ти век, който е потискал несъгласието. „Нямаше нужда да се използват тези оръжия… и се надявам, че няма да са необходими.“
„Имаме достатъчно сили и средства да доведем започнатото през 2022 г. до логичен край с резултата, който Русия изисква.“
От седмици президентът на САЩ Доналд Тръмп сигнализира, че е разочарован от провала на Москва и Киев да постигнат споразумение за прекратяване на войната, въпреки че Кремъл заяви, че конфликтът е толкова сложен, че постигането на бърз напредък, който Вашингтон желае, е трудно.
Бившият президент на САЩ Джо Байдън, западноевропейските лидери и Украйна определиха инвазията като заграбване на земя в имперски стил и многократно се заклеха да победят руските сили, които контролират около една пета от Украйна.
Путин описва войната като повратен момент в отношенията на Москва със Запада, който според него е унижил Русия след падането на Берлинската стена през 1989 г., като е разширил НАТО и е посегнал на това, което той смята за сфера на влияние на Москва.
Тръмп предупреди, че конфликтът може да прерасне в Трета световна война. Бившият директор на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че в края на 2022 г. е имало реален риск Русия да използва ядрени оръжия срещу Украйна, твърдение, отречено от Москва.
Путин, бивш подполковник от КГБ, на когото бе поверен президентският пост в последния ден на 1999 г. от болния Борис Елцин, е най-дълго управлявалият лидер на Кремъл след Йосиф Сталин, който управлява 29 години до смъртта си през 1953 г.
Руските дисиденти – повечето сега или в затвора, или в чужбина – виждат Путин като диктатор, изградил крехка система на лично управление, разчитаща на подлизурство и корупция, която води Русия към упадък и смут.
Поддръжниците му определят Путин, за когото руските социологически проучвания твърдят, че има рейтинг на одобрение над 85%, като спасител, който се е противопоставил на арогантния Запад и е сложил край на хаоса, съпътстващ разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Във внимателно режисирания филм на държавната телевизия, който даде на зрителите рядък поглед зад скандалния със затворения живот на руския президент, Путин беше показан как предлага шоколадови бонбони и ферментирала руска млечна напитка на Павел Зарубин, висш кореспондент на Кремъл, в частната му кухня в Кремъл.
Путин каза, че за първи път е коленичил в молитва по време на кризата в московския театрален комплекс „Норд-Ост“ през 2002 г., когато чеченските бойци взеха за заложници над 900 души. Повече от 130 заложници бяха убити.
„Не се чувствам като някакъв политик“, каза Путин за 25-те си години на власт като президент и министър-председател.
„Продължавам да дишам същия въздух като милиони руски граждани. Много е важно. Дай Боже това да продължи възможно най-дълго. И да не изчезне.“