19:40 11 април 2025
Осем дни преди Възкресение Христово и ден преди Цветница отбелязваме Лазаровден – първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението. Той е на подвижна дата и е винаги в съботата преди Страстната седмица.
Според Библията, на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по-късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.
Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети назаем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.