06:35 1 април 2024 снимка: Gettyimages
На 1 април отбелязваме Деня на хумора и на лъжата, наричан и Ден на шегата.
Както за всеки обичай, идващ от старо време, версиите за произхода са много. Празник на глупците празнували още в Древния Рим, но не през април, а в средата на февруари. В Ирландия празнуват ден на шегата от незапомнени времена, но на Нова година. В Индия на 31 март. Ще срещнете и история за Бургундския херцог Филип и шута му
Битува и легенда за краля на Неапол – Монтерей. По някакъв повод на 1 април, му поднесли ястие с риба. На следващата година той поискал същата. Притеснени, че не могат да намерят такъв вид, решили да сготвят друга – с надеждата, че краля няма да разбере. „Величеството” обаче не само, че не се обидило, разпознавайки подмяната, ами въвело празник на шегата по този повод.
Така или иначе, преди всичко, трябва да знаем, че този празник е породен от естествения стремеж на човека да се надсмива над пороците, да прекарва ежедневието си в смях, в закачки, да търси комичното. От Стария континент маниерът да се лъже официално веднъж в годината е пренесен в колониите на Великобритания и Испания по цял свят. Американският музей на шегата дори има класация на 10-те най-добри шеги в историята.
Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично у нас води началото си от славяните. Славянска е думата “лъжетрев” , а смисълът и се обяснява с отношението на хората към променливостта на месец април. На старобългарски език месец април е „лъжуняк“. Не е необичайно явление през април вече да са цъфнали дръвчета, цветя и треви и след това да ги попари студа. Все още за този ранен етап на пролетта са характерни колебанията. Вече сме се наслушали на закачаки от страна на мъжете, че все Баба им Марта и непостоянната женска природа им били виновни за студовете. Ха сега да ги видим какво обяснение ще измислят ако април реши да студенее!
Хубаво е да си носим всеки ден чувството за хумор. Не само на 1 април. С досетливи, остроумни и изобретателни хора животът е много по-интересен и весел.