07:00 3 март 2021
На 3 март отбелязваме 143-ата годишнина от Освобождението на България.
След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена в Кишинев с манифест от император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части.
В Деня на Освобождението си спомняме за героите, борили се да сложат край на робството.
Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО).
Дейността на Георги Бенковски също допринася много за свободата на родината. Истинското му име е Гаврил Хлътев.
Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски и група негови другари са предадени от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския Балкан Бенковски пада покосен от турските куршуми.
142-та годишнина от Освобождението на България ще бъде отбелязана с молебен и церемония по издигането на националния флаг.
За първи път 3 март се отбелязва през 1880-та година като ден на „Възшествието на престола на император Александър Втори и заключението на Сан Стефанския мир“. Като ден на Освобождението на България Трети март е честван за първи път през 1888-ма.
За втора година в условията на пандемията от коронавирус, България чества националния си празник. Тържествената част от честванията на връх Шипка няма да се проведе тази година, но стотици ще изкачат Паметника на свободата.
Държавният глава Румен Радев и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще отдадат почит пред паметта на българските опълченци и руските воини, загинали за свободата на България на връх Шипка. От 11.30 часа Радев ще приеме почетния строй, след което ще се проведе ритуалът по поднасяне на венци и цветя на площада с барелефите под върха.
От 18.30 часа на пл. „Народно събрание“ в София ще се състои тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България. От 18.40 часа президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово.
От 11.00 ч. вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в церемонията по издигане на националния флаг на Република България пред паметника на Незнайния воин с София и ще поднесе цветя пред Паметника на българския опълченец./Новинарник24