12:31 2 ноември 2020 снимка: Ладислав Цветков – 02.09.2020 г.
Ежедневното провеждане на антиправителствени протести в София спира след 116 дни. Организаторите от т. нар. „Отровно трио“ (Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов) обявиха, че променят формата на недоволство, за да постигнат целите, като именно оставки на правителството и на главния прокурор.
Блокади, палаткови лагери, промени в Констиуцията, неуспешни „народни въстания“, министерски оставки, скандали – така обобщаваме 116-те дни на протести, които се състояха на фона на пандемията от коронавирус, макар че недоволството започна четири месеца след като вирусът дойде в България.
„Отровното трио“
По мнението на редактора на Новинарник24 „Отровното трио“ се роди именно от журналиста Сашо Диков. Политическият специалист Бабикян, скулпторът Велислав Минеков и адвокатът Николай Хаджигенов анализират, критикувайки събитията при Диков в предаването му по тв „Евроком“, и преди началото на протестите.
Как започна всичко?
Като конкретен повод за началото на протестите са пояснени две събития.
Едното от тях е акция на дейци на „Демократична България“ на плажа „Росенец“. В едноименния парк се намират т. нар. „Летни сараи“, където живее почетният председател на ДПС Ахмед Доган.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов направи опит да достигне по море плажа край лятната резиденция на Ахмед Доган. Той бе посрещнат грубо от служители на НСО, които охраняват почетния председател на ДПС – избутаха него и придружаващите го активисти на „Демократична България“ във водата и не ги допуснаха на брега, а един от охранителите пък бе заснет как хвърля носения от Иванов и спътниците му български флаг.
Грубото отношение на държавните охранители и липсата на достъп до плажа пред резиденцията, който е публична държавна собственост, предизвикаха сериозен скандал и доведе до вълна от протести и граждански акции.
Заради случая в „Росенец“ с поста се раздели и началникът на службата бригаден генерал Красимир Станчев.
Второто събитие, заради което избухна народното недоволство, е съвместна акция на СДВР и прокуратурата сутринта на 9 юли, когато въоръжени мъже нахлуха в президентството, за да обискират кабинети, свързани с досъдебното производство срещу секретаря на президента по правни въпроси Пламен Узунов.
Още същия ден хиляди граждани се събраха пред президентството в знак на несъгласие със случващото се. При тях излезе президентът Румен Радев, който произнесе прочутото си слово „Мутри вън!“, което се превърна в един от лозунгите на гражданското недоволство в страната.
На следващия ден протестиращите „за“ и „против“ оставка на правителството се събраха в центъра на София. Тогава дойде новината, че България е приета в чакалнята за Еврозоната. Премиерът Борисов бе в Министерския съвет за брифинг по темата, докато отвън го очакват хиляди. Стигна се до ескалация на напрежението. По-късно пред Министерски съвет протестиращи срещу Борисов хвърлиха стъклени бутилки по полицаите, някои от тях са пострадали.
Блокади и гражданско неподчинение
През следващите дни многохилядните протести прераснаха в блокади и палаткови лагери. „Орловград“ спря движението на автомобили през ключовото кръстовище, като са допуснали само линейки. Затворени бяха и кръстовищата при Ректората на Софийския университет и при Ларгото. Рано сутринта на 7 август МВР разчисти палатките и пусна автомобилите да преминават през трите кръстовища, но същата вечер протестиращите върнаха палатките, където бяха. На 3 септември движението през Орлов мост е пуснато, но вечерта палатките отново бяха на асфалта за няколко часа и сутринта кръстовището е разчистено и освободено за движение.
Такива имаше и в други градове. Въпреки че веднъж бяха премахнати от полиция и жандармерия, протестиращите веднага ги възстановиха. Серия от блокади-изненади малки групи протестиращи устроиха и пред сградите на някои държавни институции, както и на кръстовището пред Румънското посолство, където на няколко пъти се стигна до напрежение.
Конституция и Велико Народно събрание
На 37 ден от започването на протестите, на 14 август, премиерът Бойко Борисов предложи да се изработи нова Конституция. Основните акценти в неговото извънредно обръщение към нацията бяха: свикване на ВНС, намаляване на депутатите на 120, закриване на ВСС, редовно изслушване на главния прокурор.
„Време е за отговорност и решителност! Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации. За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани, предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие“, мотивира се Борисов.
Повечето анализатори и политическите опоненти на премиера оцениха неговите предложения като печелене на време. Според лидера на „Да, България“ Христо Иванов новата Конституция и ВНС целят да циментират статуквото. Президентът Радев заяви, че разговори за нов основен закон са възможни само след оставката на кабинета.
„Народно въстание“
Сблъсъци между демонстранти и полиция с обгазени, пострадали и задържани белязаха 56-я ден от антиправителствените протести в София под наслов „Велико народно въстание“, който се счита за най-бурния от 116-те дни. То е в отговор на плановете на правителството за Велико народно събрание и нова Конституция.
Депутатите успяха да се върнат на работа след лятната си ваканция за първото пленарно заседание в новата зала „Св. София“ в бившия Партиен дом. Отвън протестиращите хвърляха камъни, яйца, домати, ябълки и боклук, а през цялото време на напрежение полицейски кордон обгради бившия Партиен дом, за да не допуснат протестиращите вътре. Стигна се до ескалация на напрежението. В отговор на ескалацията полицията използва лютив спрей и сълзотворен газ. Според видеокадри лютивия спрей бе използван и от протестиращи.
Вечерта в т. нар. „Триъгълник на властта“ (заобиколен от сградите на Министерски съвет, бившия Партиен дом и Президентството) полетяха десетки бомбички. През целия ден стотици полицаи и граждани са пострадали и обгазени.
Следващите т. нар. „Народни въстания“ преминаха в по-спокойна обстановка от първото.
На 70-ия ден от протестите сутринта представители на движението „Системата ни убива“, придружавани от Мая Манолова и нейни активисти, влязоха в деловодството на Народното събрание с искане за среща, като заявиха, че няма да излизат оттам, докато премиерът не подаде оставка или докато всички депутати не подпишат декларации, че напускат законодателната власт. Привечер бе дадено разпореждане на НСО те да бъдат изведени от сградата въпреки съпротивата им.
Реакцията на властта
Правителството не възнамерява да подаде оставка, но смени няколко министри – тези на вътрешните работи, финансите, здравеопазването, икономиката и туризма. Борисов обяви, че няма да се кандидатира отново за премиер, но ще управлява партията си и ще укрепи структурите й след редовните парламентарни избори, насрочени за март 2021 г. Световните медии определят преструктурирането на кабинета като опит за потушаване на протестите.
Още от самото начало на протестите управляващите ги заклеймиха, заявявайки, че те ще доведат до блокирането на държавата и икономиката. Премиерът Бойко Борисов в една от първите си прояви след избухването на недоволството, в съботната вечер, заяви, че протестиращите ще счупят държавата. Той предупреди също така, че неговото оттегляне от властта може да доведе и до загубата на евросредства. „Протестът не роди своите автентични водачи. Лозунгът “Всички вън” е деструктивен и дълбоко погрешен“, многократно подчертаваше министър-председателят.
Различни представители на управляващата партия от министри до депутати наричаха хората на улицата „метежници“, „бунтовници“, „деградирали типове“ и др. Обвиняваха ги, че изкарват ковчези и вдигат бесилки по булевардите. Дори властимащите се изкарваха дискриминирани от гражданите, които им искат оставката. Бившият началник на кабинета на Сергей Станишев доц. Татяна Буруджиева ги обвини и в тероризъм по повод на протестните действия на Минчо Спасов в столичното метро.
Машинното гласуване
На 27 август председателят на ЦИК Стефка Стоева подаде оставка. Причината несъгласието й с внесената промяна в избирателния кодекс. Тя предвижда отговорността за придобиването на машините за гласуване да бъде изяло на комисията. Това стана на фона на изявлението на вицепремиера Томислав Дончев, че следващите избори трябва да бъдат машинни, защото „в обществото има консенсус, че това ще помогне за честността на изборния процес“.
Гласът на Европа
На 8 октомври Европейският парламент прие резолюция за състоянието на правовата държава и основните човешки права в България. В документа се обръща внимание на системни нерешени проблеми в съдебната система, липсата на отчетност и контрол на главния прокурор, липсата на корупционни дела по високите етажи на властта, сериозно влошаване на свободата на медиите, нератифицирането на Истанбулската конвенция и др. Евродепутатите изразяват подкрепата си за протестите като визират българския народ в неговите искания за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация.
Гласуването на българските евродепутати е разнопосочно, като представителите на управляващата коалиция ГЕРБ-ОП са против, от ДПС се въздържаха, а от БСП и извънпарламентарната опозиция подкрепиха резолюцията.
През последните дни
Последните дни от ежедневните протести са малобройни, като често не идват повече от 100 души. Според настроено критични към протестиращите сайтове протестиращите са „жълти книжки“.
На фона на пандемията правителството не възнамерява да подаде оставка, макар че социологическите проучвания дават голям процент недоверие за кабинета „Борисов“./Новинарник24 / Илиян Цветков, главен редактор на Новинарник24