08:35 26 октомври 2019 източник: агенция Фокус

Димитровден е. Отбелязва се празникът на българския строител.
На 26 октомври 604 г. започва Втората славянска обсада на Солун, след като 5-хилядна славянска войска обгражда града. Според историческите извори по това време славяните вече системно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората обсада е кратка. Славяните разчитат на изненадващо нападение, но съпротивата на жителите и на местния гарнизон ги принуждава да се оттеглят след кръвопролитно еднодневно сражение. Датата се свързва с покровителя на Солун – Свети Димитър.
Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите от Северна България против византийското владичество. Повод за избухването на въстанието дава благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат в империята настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормански племена успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

2017 г.
Проф. Владко Панайотов е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за неговия значим принос в областта на образованието и науката и за утвърждаване престижа на Република България по света.

2016 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ с лента на г-жа Мари-Луиз Колейро Прека, президент на Република Малта „за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-малтийските отношения“.

2011 г.
Повече от 24 часа Централната избирателна комисия (ЦИК) в разрез със закона забавя нови резултати от изборите за президент, както и от вота за кмет на София.

2006 г.
С 529 гласа „ЗА”, 12 – „ПРОТИВ” и 10 – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” Бундестагът в Германия ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.

На заседанието на Министерския съвет Сергей Станишев официално номинира Меглена Кунева за първи еврокомисар от България. Кандидатурата ѝ е одобрена от Европейския парламент на 12 декември 2006 година с 583 гласа „ЗА“, 21 „ПРОТИВ“ и 28 „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“. Във връзка с избирането й за първи еврокомисар от България 40-то народно събрание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 година.

2002 г.

Калина Сакскобургготска сключва брак с испанския мореплавател Антонио „Китин“ Муньос Валкарсел. Бракосъчетанието е извършено от софийския и пловдивския католически епископ Георги Йовчев в двореца „Царска Бистрица“ в Рила.

2001 г.
Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането ѝ.

2000 г.
В интервю за вестник „Труд“ главният секретар на СДС Христо Бисеров иска оставката на Иван Костов, като го атакува заради коалиционната му политика. Като негови съмишленици се изявяват Евгений Бакърджиев, ръководител на СДС-София и Йордан Цонев, председател на Бюджетната комисия на Народното събрание и член на НИС на СДС. Отговорът на ръководството на СДС е, че няма условия за криза във властта. Още същия ден на съвместно заседание на ръководството на СДС и Народен съюз Христо Бисеров подава оставка като главен секретар на СДС и като председател на Комисията за сигурност на Народното събрание, а Йордан Цонев – като член на НИС и като председател на Бюджетната комисия.

1999 г.
Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — каскадата Горна Арда.

1989 г.
В градинката пред „Кристал“ в София се провежда демонстрация на независимото сдружение „Екогласност“. Активисти на движението се събират, за да организират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. 22-ма души насила са качени от полицията в автобуси и са закарани в южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

1981 г.
Президентът на Сирия Хафез ел Асад пристига на тридневно посещение в България. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническо сътрудничество.

1957 г.
В София е открит Полски културен и информационен център.

1955 г.
В София започват преговори между правителствените делегации на България и КНДР, завършили с договор за оказване на безвъзмездна помощ от страна на България за възстановяване на разрушенията от Корейската война 1950-1953 г.

1954 г.
Държавната музикална академия в София се преобразува в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.

1947 г.
Националния комитет на Отечествения фронт приема декларация за преструктуриране в единна политическа организация, чиято програмна цел да е „изграждане на социализма“, а в конституционния проект да се извършат сериозни промени в социалистически дух.

1938 г.
В Добрич e учредена Българска окръжна община с председател д-р Т. Бъчваров в съответствие със Статута на малцинствата от 4 август 1938 г. и с мемоара на българите до румънското правителство от 18 август същата година.

1924 г.
Започва учредителен конгрес на Младежкия демократически сговор.

1907 г.
В Пловдив започва конгрес на одринските благотворителни братства, който се изказва за еволюционна борба и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с печатен орган вестник „Одрински глас“ (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет в състав: Христо Господинов – председател, Димитър Попниколов – подпредседател, А. Попкиров – секретар и Ст. Урумов – касиер.

1872 г.
По време на разпита на тетевенския учител Иван Лилов Фурнаджиев на Софийския процес властите получават първите конкретни сведения за Васил Левски. „Той е от Карлово – казва Иван Лилов. – Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, а очите му (са) големи и пъстри.“

1185 г.
Започва въстанието за освобождение от византийско владичество начело с братята Асен и Петър.

604 г.
Започва Втората славянска обсада на Солун, след като 5-хилядна славянска войска обгражда града. Според историческите извори по това време славяните вече системно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората обсада е кратка. Славяните разчитат на изненадващо нападение, но съпротивата на жителите и на местния гарнизон ги принуждава да се оттеглят след кръвопролитно еднодневно сражение.