06:47 16 август 2019
Пренасяне на св. Убрус.
Св. мчк Диомид.
Свети Диомид бил родом от град Тарс Киликийски, по занятие бил лекар, а по вяра християнин, и лекувал не само телата, но и душите на хората; защото той увещавал елините да повярват в Бога и ги просвещавал, подготвяйки ги за свето кръщение.
При царуването на император Диоклетиан свети Диомид напуснал Тарс и дошъл в град Никея, намиращ се във Витиния; и тук, по обичая си, свети Диомид лекувал болните, при което си служел не само с лекарствени средства, но най-вече с призоваването на всесилното и изцеляващо име на нашия Господ Иисус Христос и знамението на честния кръст; много идолопоклонници обърнал към вярата в Христа благодарение на лекарското си изкуство, както и на своето учение.
Когато император Диоклетиан, който по това време бил в източните страни, узнал за това, изпратил войници да хванат светеца; когато войниците пристигнали на това място, те намерили свети Диомид вече преставил се в Господа; но отсекли мъртвата му глава, за да я отнесат на императора. Веднага след отсичането на главата войниците изгубили зрението си и ослепели, така че други ги отвели при царя и носели отсечената глава на светия мъченик.
Когато императорът видял главата и слепите войници, им заповядал веднага да отнесат главата и да я съединят с тялото; и те, щом направили това, на часа прогледнали и повярвали в нашия Господ Иисус Христос, истинния Бог, на Когото се отдава вечна слава. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Преп. Йоаким Осоговски.
Осоговската планина се издига югозападно от Кюстендил. По нея сега минава границата между България и Сърбия. Мястото, където се е подвизавал преподобният Йоаким Осоговски, се намира в Сърбия. Не е известно къде се е родил Йоаким. Живял е през ХІ век и се е представил в Господа в самото начало на ХІІ век, когато България се намирала под византийска власт. Той е един от четиримата велики български подвижници-отшелници, оказали най-силно влияние върху благочестието на своя народ и особено върху българското монашество – преподобните Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Прохор Пчински и Йоаким Осоговски.
Веднъж Йоаким като странник дошъл да се помоли в домашната църква на местния болярин в село Градец. В разговор с добрия болярин той го помолил да му посочи подходящо място за уединен подвижнически живот. И боляринът му посочил една пещера близо до реката Сарандапор (по гръцки) или Крива река (по български). Като се преселил в тази пещера, Йоаким преживял в нея всичкото останало време на своя живот в строг пост и съзерцателна молитва.
Веднъж на него случайно се натъкнали ловци, отчаяни от неуспеха си в лова. Преподобният им показал едно място, където те хванали много лов. От това време нататък работите на тези хора въобще тръгнали добре, поради благословението на светия подвижник. Но когато друг път нарочно посетили пещерата му, те намерили подвижника да лежи на земята умрял и го погребали там. След това често дохождали на гроба му с кадило и свещи.
След 50 години един овдовял свещеник, на име Теодор, от село Осмидол в Овчеполския край се поселил в мястото, където се подвизавал Йоаким и приел монашеско пострижение с името Теофан. Преподобни Йоаким му се явявал няколко пъти и му заповядвал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заповедта на стареца. После построил и манастир с храм на името на преподобния. В този манастир и досега лежат светите мощи на преподобни Йоаким.
Един болярин се озлобил против невинния Теофан, но бил хвърлен от коня на земята. При падането му се счупили и двата му крака. Преподобни Йоаким му се явил насън и му заповядал да направи дар на манастира и да се помири с игумена Теофан. Боляринът изпълнил заповедта и оздравял напълно, като че нищо не е било.
Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин имота на своя манастир от грабеж на странични лица. Той също така наставлявал като истински игумен манастирските братя, когато те правели грешки.
След освобождението на България от византийско иго (1186 г.) преподобни Йоаким в сънно откровение предупредил, че българският цар Калоян ще посети манастира в деня на неговата памет и че братята са длъжни да го посрещнат.
Годината на своята кончина преподобни Йоаким благоволил сам да открие на сън: „Осем години пред голямото слънчево затъмнение“, което станало на 19 март 1113 г. Следователно, преподобни Йоаким Осоговски се представил в Господа на 16 август 1105 г. (Житието му е публикувано от проф. Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931 г., стр. 400-404).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).