09:10 5 май 2019
Хорхе Марио Берголио, който бе избран за папа и прие името Франциск, е роден в Буенос Айрес в семейство с пет деца на италиански жп работник и съпругата му.
Завършва семинария във Вила Девото и влиза в йезуитския орден на 11 март 1958 г. Завършва философия и след това преподава литература и психология в Буенос Айрес.
Ръкоположен е за свещеник на 13 декември 1969 г. от архиепископ Рамон Хосе Кастелано. Учи във Философския и теологически факултет в Сан Мигел, където по-късно става преподавател. През 1980 г. става ректор на семинарията в Сан Мигел, където е учил. Той заема тази длъжност до 1986 г. Защитава докторска дисертация в Германия и се връща в родината си, за да служи там.
Папа Йоан-Павел Втори призовава Берголио на консисторията (събрание на папата и кардиналите от католическата църква, на което папата съобщава нови назначения на свободните кардиналски постове) през февруари 2001 г. във Ватикана, където е ръкоположен за кардинал. Като кардинал Берголио става известен със своята скромност, доктринален консерватизъм и съпричастност към социалната справедливост.
Неговата скромност личи и в начина му на живот – живее в малък апартамент вместо в епископска резиденция.
Отказва да ползва лимузина с шофьор, а предпочита градския транспорт и дори се говори, че си готви сам.
След смъртта на папа Йоан-Павел Втори Берголио, който е сред възможните кандидати за негов наследник начело на Римокатолическата църква, участва в конклава, който избира папа Бенедикт XVI.
През ноември 2005 г. Берголио е избран за председател на аржентинската епископална конференция за тригодишен мандат от голямо болшинство аржентински епископи. Преизбран е на 11 ноември 2008 г.
На 13 март 2013 г. е избран за римски папа, приемайки името Франциск в чест на свети Франциск Асизиски. За пръв път в историята на папството се използва това име и става едва вторият папа от новото време (след Йоан Павел I), приел неизползвано дотогава име. Франциск става първият папа от Новия свят и първия папа йезуит. Интронизацията му е проведена на 19 март 2013 г.
За свой девиз Франциск избира думите „Miserando atque eligendo“ (на български: Помилван и после избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който в обянява фразата така:
„Не се стреми към земни вещи, не искай емфемерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога – себе си…“
Тези думи имат голямо значение за Франциск, тъй като докато е на 17 години след изповед почувствал божието милосърдие и разбира, че е призван да стане свещеник.
Франциск е първият папа от повече от век, който отказва да се настани в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайния си апартамент.
Освен с личната си скромност, папата се заема и с реформи на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела, което се нарича официално Ватиканска банка и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари.
Обявява се и за един наболял въпрос във Ватикана – сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието „престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.