00:01 3 април 2019

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

3 април е датата, на която през 1879 г. София е обявена за столица на България. Тогава депутатите в Учредителното събрание (10 февруари – 16 април 1879) в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София.

Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а мотивът – поради географското разположение и потенциала за икономически растеж. По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва: „Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза“.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885) София става столица на обединена България. През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата – Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.

Част от бъдещият булевард „Александър I“ и Градската градина (вдясно)

Снимка: stara-sofia.com

Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.

През 1879 г. София е разделена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентация жителите на града, които били около 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „Калоянова махала“, всички останали носели турски имена. Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „Света Неделя“, Бююк джамия, Черната джамия и др. В столицата се намирали и три големи пазара – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар. На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години. На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Този план, наречен „Батенбергов“, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – между днешните булеварди „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“ и „Сливница“.

От 1882 г. до 1947 г. град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 г. се създава тристепенно деление: Софийски народен съвет – Районен народен съвет – кметски наместници.

През 1955 г. за първи път се въвежда нов принцип на административно-териториално деление – създават се 6 района. Тази структура съществува над 30 години, като се увеличава броят на районите с още 6. На 10 декември 1987 г. 9-ото Народно събрание приема Закон за създаване на общини в град София. С Указ 3405/14 декември 1987 г. Държавният съвет на Народна Република България определя броя, границите и наименованията на общините в град София – 24.

На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София. Създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж, гербът е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Девизът „Расте, но не старее“ е добавен през 1911 г. С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. за празник на София е утвърден 17 септември – църковният празник „Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов“. А в периода 1979-1992 г. празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 г. градът е обявен за столица на България.

Десетки прояви ще бележат празничния ден на града.

Празничните събития ще започнат с Архиерейска света Литургия от 09.00 часа в храм „Света София“. Литургията ще бъде отслужена в присъствието на Негово Светейшество патриарх Неофит.

В 11.00 часа на ул. „Оборище“ (пл. „Свети Александър Невски“) ще се състои тържествена церемония по освещаване и връчване на знамена на столични училища. В нея ще участват Националната гвардейска част и Гвардейския представителен духов оркестър. Церемонията ще бъде в присъствието на Негово Светейшество патриарх Неофит.

От 16.00 часа до 18.00 часа ще се проведе обиколка с празничния ретро трамвай по маршрут: пл. „Възраждане” – бул. „Христо Ботев” – пл. „Македония” – ул. „Алабин” – бул. „Мария Луиза” – Централна гара – бул. „Христо Ботев” – пл. „Възраждане”. Часовете на тръгване от пл. „Възраждане” са: 16.00 часа, 16.40 часа, 17.20 часа.

Актьори от театър „Сириус“ ще представят куклени етюди и игри с пътниците в трамвая. В 17.00 часа в Градската градина – Галерия на открито ще се състои откриване на изложбата „Да съградиш столица“. Изложбата представя интересни и важни моменти от историята на града – на 28 табла са представени архивни материали, които маркират важни исторически събития и различни аспекти от живота на София.

В 18.00 часа в Ларгото ще се проведе концерт на Софийския духов оркестър с диригент Васил Делиев.

В 20.30 часа на площад „Княз Александър I” ще започнат празнични илюминации.

По повод празника на София с вход свободен ще работят: Регионален исторически музей – София, Софийската градска художествена галерия, Парк-музей „Врана“ и Зоологическа градина – София.

Още от събитията на 3 април през годините:

1265 г. – Битка при Ившам: Симон дьо Монфор е разгромен и убит, а папа Климент IV предоставя на Шарал д’Анжу права за организиране на кръстоносен поход.

1860 г. – На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от фанариотската вселенската патриаршия.

1910 г. – Осъществено е първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка – Маккинли.

1917 г. – Владимир Ленин пристига в Петроград след заточението, което поставя началото на Болшевишкото управление в руската революция.

1922 г. – Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.

1933 г. – Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над Еверест (Джомулунгма).

1939 г. – Втората световна война: Хитлер се разпорежда за разработването на Операция Вайс за нападение над Полша.

1942 г. – Втората световна война: Японската армия започва масирани атаки срещу американските войски.

1948 г. – Американският президент Хари Труман подписва Плана Маршал, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.

1966 г. – Съветският космически апарат Луна 10 влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.

1973 г. – В Ню Йорк е направено първото обаждане от мобилен телефон.

1975 г. – Боби Фишер отказва шахматна среща срещу Анатоли Карпов, в резултат на което Карпов получава титлата Световен шампион по шахмат.

1976 г. – Във Франция се провежда първата церемония по връчване на наградите „Цезар“ за постижения в областта на киното.

1984 г. – Ракеш Шарма става първият индийски космонавт.

1986 г. – IBM показват PC Convertible, техният първи преносим компютър.

1990 г. – IX Народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за разтурване на Държавния съвет на Народна република България и избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.

1990 г. – БКП се преименува на Българска социалистическа партия.

1992 г. – 36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.

2000 г. – БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от „По света и у нас“. Вследствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември същата година, но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.

2011 г. – Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.